Ерика погледна учудено крехкото създание пред себе си. Франсин забеляза погледа й и добави:
— Не исках думите ми да прозвучат цинично. Просто се ядосвам, че един толкова талантлив човек пропилява живота си заради алкохола. Наистина е трагично. Имаше късмет, че Алекс откри картините му. Иначе единствените, които щяха да им се радват, са местните алкохолици на Фелбака. Трудно ми е да си представя, че те могат да оценят плодовете на такова елитарно изкуство.
Едно от парчетата на пъзела застана на мястото си, но Ерика нямаше и най-малка идея как се вписва в цялостната картина. Защо Алекс държеше скрит в гардероба си гол портрет, нарисуван от Андерш Нилсон? Едно от обясненията бе, че е възнамерявала да го подари на Хенрик или на любовника си и че е възложила работата на художник, от когото дълбоко се е възхищавала. Но нещо не се връзваше. Картината излъчваше толкова чувственост и сексуалност, че нямаше как да се роди от чисто професионалните отношения между двама непознати. Между Алекс и Андерш имаше странна връзка. От друга страна обаче, Ерика знаеше, че изкуството не е най-силната й страна и интуицията й може да я заблуждава.
В стаята се разнесе шепот. Тръгна от групичката, която стоеше най-близо до входа, а после бе подет и от останалите. Всички погледи се впериха във външната врата, през която влезе неочакван гост, от когото лъхаше изисканост. Когато Нели Лоренц прекрачи прага на дома на Алекс, присъстващите ахнаха от удивление. Ерика се замисли за вестникарската статия, която откри в спалнята на Алекс, и усети как безброй разхвърлени факти се защураха из съзнанието й, а тя не можеше по никакъв начин да ги навърже един с друг.
Консервната фабрика на Лоренц осигуряваше поминъка на Фелбака от петдесетте години насам. Почти половината от безработните хора в градчето работеха там и фамилията Лоренц се радваше едва ли не на кралски почести сред съгражданите си. Тъй като във Фелбака нямаше условия за зараждането на висше общество, семейство Лоренц сами по себе си представляваха уникална класа. От височайшия си огромен дом, кацнал на върха на хълма, те наблюдаваха Фелбака отвисоко със сдържано високомерие.
Фабриката бе основана през 1952 от Фабиан Лоренц. Той произхождаше от род на рибари и се очакваше да продължи по стъпките на дедите си. Уловът обаче все повече намаляваше, а младият Фабиан бе умен и амбициозен и изобщо не възнамеряваше да живее бедно като баща си.
Основа консервната фабрика, така да се каже, с двете си ръце, а когато се спомина в края на седемдесетте, остави на съпругата си Нели не само една печеливша индустрия, но и огромно състояние. За разлика от съпруга й, който се радваше на обичта на хората, за Нели Лоренц се говореше, че е надута и студена. В последно време тя рядко излизаше в града и подобно на кралица даваше аудиенции на шепа избрани. Затова бе същинска сензация да я видят да влиза през вратата. Тази новина щеше да подхранва клюките месеци наред.
В стаята настана такава тишина, че муха да бръмне, щеше да се чуе. Госпожа Лоренц позволи на Хенрик да й помогне да съблече коженото си палто и да влезе в дневната редом с нея. Той я поведе към дивана по средата на стаята, където седяха Биргит и Карл-Ерик. През това време тя поздрави с кимване отбрана част от присъстващите. Когато застана пред родителите на Алекс, гласовете в помещението отново зажужаха. Гостите си говореха хладно на прозаични теми, като същевременно се напрягаха да чуят диалога край дивана.
Ерика бе една от малкото, които получиха поздрав с кимване. Частичната й известност я правеше достойна за благоволението на Нели Лоренц. Тя дори веднъж малко след смъртта на родителите й я беше поканила на кафе. Тогава Ерика отклони вежливо поканата с извинението, че все още не се е възстановила от преживения шок.
Ерика наблюдаваше любопитно Нели, която сдържано изрази дълбоките си съболезнования на Биргит и Карл-Ерик. Съмняваше се, че в сухото й тяло има място за състрадание. Нели Лоренц бе страшно слаба, с кокалести ръце, които стърчаха от добре ушитата й рокля. Сигурно цял живот бе умирала от глад, за да успее да изглежда толкова слаба на старини. Явно не съзнаваше, че подобна фигура отива на младите, все още сочни тела и загубва блясъка си на стари години. Лицето й бе остро, със строги черти, но изненадващо гладко, почти без бръчки. Ерика заподозря, че не бе минало без скалпел. Най-красивият й атрибут определено беше гъстата й посребрена коса, която бе сплетена толкова стегнато, че кожата на челото й се бе дръпнала нагоре и й придаваше леко учудено изражение. Според Ерика трябва да беше над осемдесетте. Мълвата гласеше, че на младини Нели е била танцьорка и се е запознала с Фабиан Лоренц по време на едно представление на балета в Гьотеборг, в което никоя благочестива девойка не би се съгласила да участва. Уменията й на танцьорка все още прозираха в грациозните й движения. Официалната версия гласеше: тя никога не е стъпвала на сцена, а е дъщеря на някакъв консул от Стокхолм.