Дан се усмихна закачливо. Ерика не спираше да се изумява от бързината, с която се разнасяха клюките тук. Нямаше ни най-малка представа, че срещата й с Патрик вече е станала обществено достояние.
— Не разбирам за какво говориш.
— Че как ще разбираш! Докъде стигнахте? Пробва ли го вече в леглото или не?
Ерика го удари с ръка през гърдите, но не можа да удържи смеха си.
— Не, не съм го пробвала. Всъщност не знам дали го искам или не. Или по-точно, искам го, но не съм сигурна, че ще си позволя да започна връзка в този момент. При положение че и той го иска, разбира се. Което изобщо не е задължително.
— С други думи, страх те е.
Ерика мразеше способността на Дан да излиза почти винаги прав. Понякога й се струваше, че я познава прекалено добре.
— Да, трябва да призная, че изпитвам лека несигурност.
— Само ти можеш да решиш дали ще се възползваш от предоставения ти шанс. Мислила ли си какво ще стане, ако рискуваш?
Да, мислила бе. Многократно през последните дни. Но въпросът си оставаше хипотетичен. В края на краищата бяха вечеряли веднъж заедно и толкова.
— Мен ако питаш, трябва да действаш. По-добре да опиташ, отколкото после да съжаляваш за пропуснатия шанс…
Ерика побърза да смени темата на разговора.
— Като стана дума за Алекс, попаднах на нещо странно.
— Аха, на какво?
В гласа на Дан се долавяше любопитство.
— Преди няколко дни ходих у тях и открих една интересна статия.
— Къде си ходила?
Ерика дори не си направи труд да му отговори, просто махна с ръка в отговор на шокирания му въпрос.
— Открих копие на стара статия за изчезването на Нилс Лоренц. Имаш ли някаква представа защо й е на Алекс да пази подобна изрезка в шкафа с бельото си?
— В шкафа с бельото си! По дяволите, Ерика!
Тя вдигна ръка, за да прекъсне протестите му, и спокойно продължи:
— Интуицията ми подсказва, че статията има връзка с убийството й. Не знам за какво точно става въпрос, но очевидно нещата са доста дълбоки. На всичкото отгоре още някой дойде да рови из къщата по същото време. Може би търсеше точно тази статия.
— Ти си луда! — Дан я гледаше със зяпнала уста. — Защо изобщо се занимаваш с това? Работа на полицията е да открие убиеца на Алекс.
Гласът му се извиси почти до фалцет.
— Да, знам. Няма нужда да ми крещиш, не съм глуха. Напълно съм наясно, че нямам нищо общо с това, но първо на първо, семейството й само ме забърка в случилото си, второ на второ, в миналото бяхме много близки, а освен това ми е малко трудно да зарежа всичко, при положение че именно аз я намерих.
Ерика реши да не му казва, че пише книга. Винаги звучеше някак студено и цинично, когато го изричаше на висок глас. Реакцията на Дан й се стори прекалена, но той винаги силно се безпокоеше за нея. А и сама трябваше да признае, че не беше кой знае колко разумно да обикаля из къщата на Алекс при дадените обстоятелства.
— Ерика, обещай ми, че ще зарежеш всичко това.
Дан сложи ръце на раменете й и я накара да се обърне с лице към него. Погледът му бе ясен, но нетипично строг.
— Не искам да ти се случи нещо. Ако продължиш да се ровиш в тази история, ще нагазиш в дълбоки води. Трябва да спреш.
Стисна я по-силно за раменете и впи очи в нейните. Ерика понечи да му отговори, разстроена от реакцията му, но преди да успее да каже каквото и да било, откъм кея долетя гласът на Пернила.
— Значи си седите тук и се забавлявате.
Гласът й съдържаше непозната нотка на студенина. Очите й бяха потъмнели, ръцете й конвулсивно се разтваряха и свиваха в юмрук. За миг двамата с Дан останаха като заковани, като ръцете му все още бяха на раменете й. После той рязко ги дръпна и се изправи.
— Здравей, любима. Днес по-рано ли свършихте? Ерика дойде с малко храна, защото искаше да поговорим.
Дан продължи да бъбри с неистова бързина, а Ерика гледаше учудено ту него, ту Пернила. Не можеше да я познае. Пернила я гледаше с изпълнени с омраза черни очи. Така силно стискаше юмруци, че кокалчетата й бяха побелели, и Ерика за миг се зачуди дали няма да й се нахвърли. Нищо не разбираше. Минаха куп години, откакто се бяха разбрали за отношенията й с Дан. Пернила знаеше, че между тях вече няма чувства, или поне Ерика така си мислеше. Вече не беше толкова сигурна. Въпросът бе какво предизвикваше подобна реакция? Местеше поглед от Пернила към Дан и обратно. Помежду им се водеше тиха битка, която Дан очевидно щеше да изгуби. Ерика нямаше какво повече да каже, затова реши, че ще е най-добре да се оттегли мълчаливо и да ги остави да се разберат.