— Андерш?
— Художника Андерш, да. Беше мъртвопиян, крещеше като луд и блъскаше по вратата. Накрая тя го пусна и след това настана тишина. Не знам дали спря да крещи. Все пак бяха вътре.
Госпожа Петрен забеляза, че чинията на Патрик е празна, и веднага побутна към него подноса със съблазнителните канелени кифлички. Без да чака втора покана, той грабна най-горния сладкиш от препълнения поднос.
— И си напълно сигурна, че е бил Андерш Нилсон? Без капка съмнение?
— О да, добре го познавам тоз разбойник. Често идваше тук. Иначе се мотаеше по площада с останалите пияници. Не знам какво го свързваше с Александра Вийкнер. Това момиче определено имаше стил. И красива, и добре възпитана. Като малка често идваше при мен, гощавах я със сок и кифлички. Седеше точно на тази пейка, заедно с момичето на Туре, как й беше името…?
— Ерика — рече Патрик с пълна с канелена кифличка уста.
Само като спомена името й, усети как стомахът му се сви.
— Да, Ерика, точно така. Много мило дете, но Александра беше специална. Сякаш цялата грееше. После се случи нещо… Спря да се отбива тук. Няколко месеца по-късно се преместиха в Гьотеборг. Видях я отново чак преди няколко години, когато започна да идва насам през уикендите.
— Семейство Карлгрен не се ли отбиваха тук от време на време?
— Не, никога, но поддържаха къщата. Наемаха майстори да я боядисват и стягат, а Вера Нилсон я чистеше два пъти месечно.
— И нямате представа какво се случи, преди семейство Карлгрен да се премести в Гьотеборг? — Патрик отново й заговори на „ви“. — Кое е накарало Алекс да се промени? Да не би да става дума за семеен скандал или нещо подобно?
— Носеха се различни слухове, но аз не им вярвам особено. Мнозина от жителите на Фелбака си мислят, че са в течение на всичко за всички, но аз съм на друго мнение. Никой не може да знае какво се случва в нечий дом. Затова не искам да правя каквито и да било предположения. Няма полза от спекулации. Така, така, вземете си още една кифличка. Още не сте опитали моите приказни целувки.
Патрик се замисли за миг, м-да, можеше да побере още една сладка в последното свободно ъгълче на стомаха си.
— Видяхте ли още нещо? Например кога Андерш Нилсон си тръгва?
— Не, не го видях повече тази вечер. Но на няколко пъти се връща в къщата през следващата седмица, което ми се стори странно. Доколкото разбрах от думите на хората от града, тя вече е била мъртва. Какво е правел там?
Точно това се чудеше и Патрик. Госпожа Петрен го гледаше в очакване.
— Е, вкусно ли ви беше?
— Не съм ял по-хубави сладкиши, госпожо Петрен. Как успяхте да ги приготвите толкова бързо? Все пак минаха само петнайсетина минути, след като ви се обадих, че ще ви посетя. Човек трябва да е бърз като Супермен, за да ги изпече.
Тя засия при тази похвала и кимна гордо с глава.
— В продължение на трийсет години със съпруга ми държахме сладкарницата във Фелбака, та се надявам все нещо да съм понаучила за това време. Старите навици трудно се изкореняват. Още ставам сутрин в пет часа и правя сладкиши. Тези, които останат след посещенията на дечицата и бабите, отиват за храна на птиците. Освен това ми е интересно да изпробвам нови рецепти. Напоследък се появиха толкова различни сладки, много по-вкусни от старите, които печахме с тонове в миналото. Взимам рецептите от готварските списания и ги поизменям леко по мой вкус.
Тя махна с ръка към купчината готварски списания на пода до пейката — там имаше многобройни издания на „Гозбите на Амелия“ и „Всичко за готварското изкуство“. Съдейки по цената им, госпожа Петрен бе успяла да задели доста добра сума от годините работа в сладкарницата. Хрумна му да попита още нещо.
— Госпожо Петрен, известна ли ви е някаква друга връзка между семейство Карлгрен и семейство Лоренц? Освен това, че Карл-Ерик е работил за тях в миналото. Дали не са общували и през свободното си време?
— Боже опази, не! Лоренц да общуват с Карлгрен? Не, приятелю, това е толкова вероятно, колкото седмицата да има два четвъртъка. Те се движеха сред различни хора, а това, че Нели Лоренц, както чух, се е появила на погребението на Александра, е направо сензация.