Мелберг бе много горд с това силно начало на разпита, затова се облегна назад в стола си със сключени на корема ръце. Изчакваше. От страна на Андерш не последва никаква реакция. Той продължи да седи със склонена напред глава, така че косата скриваше лицето му. Мелберг стисна устни. Не смяташе, че невероятната му уводна реплика заслужава подобно безразличие. След още няколко минути на мълчаливо изчакване инспекторът удари с юмрук по масата в опит да извади Андерш от полусънното му състояние. Никаква реакция.
— По дяволите, проклет пияница такъв! Да не мислиш, че ще се отървеш, като седиш тук и мълчиш! Сбъркал си адреса! Ще ми кажеш истината, ако ще да стоим тук цял ден!
Петната пот под мишниците на Мелберг нарастваха с всяка изречена сричка.
— Ревнувал си я, нали? Намерихме картините, на които си я рисувал. Няма съмнение, че сте били като две влюбени гълъбчета. Последните ни съмнения се разсеяха, когато открихме писмата ти до нея. Сладникавите ти, жалки любовни писма. Истинска шибана лигня. Какво изобщо е намирала в теб? Погледни се само. Толкова си мръсен и гнусен, на светлинни години от образа на някой истински донжуан. Трябва да е била напълно перверзна, няма друго обяснение. Явно се е възбуждала от такива мръсни, противни стари пияници. Оправи ли и останалите алкохолици във Фелбака, или обслужваше само теб?
Андерш скочи на крака с бързината на ястреб, хвърли се през масата и стисна Мелберг за врата.
— Мръсник, ще те убия, проклето ченге!
Мелберг напразно се опитваше да се освободи от хватката на Андерш. Лицето му почервеняваше все повече и повече, гнездото коса се свлече от главата му и покри дясното му ухо. Андерш така се потресе от тази гледка, че поотпусна ръце, което позволи на инспектора да си поеме дъх. Андерш се строполи на стола си и впи гневен поглед в Мелберг.
— Никога повече не прави така! Чуваш ли, никога! — Мелберг дълго кашля, за да прочисти гласа си. — Само да мръднеш, ще те затворя в килията и ще изхвърля ключа!
Инспекторът отново седна на стола си. Наблюдаваше Андерш внимателно и леко уплашено. Установи, че прическата му е пострадала значително по време на схватката, и набързо със заучени движения я нагласи обратно на плешивото си теме. Продължи, сякаш нищо не се бе случило.
— Така, да си дойдем на думата. Значи си имал сексуална връзка с убитата Александра Вийкнер?
Андерш промърмори нещо под носа си.
— Извинявай, какво каза?
Мелберг се наведе напред и сключи ръце върху масата.
— Казах, че се обичахме!
Думите му отекнаха между голите стени. Мелберг се усмихна подигравателно.
— Добре, обичали сте се. Като красавицата и звяра. Колко мило. От колко време се „обичате“ така?
Андерш отново измърмори нещо нечленоразделно и Мелберг отново го помоли да повтори.
— От деца.
— Аха, ясно. Предполагам обаче, че не сте се чукали като зайци на петгодишна възраст, така че нека да перифразирам. От колко време имате сексуални отношения? Откога изневерява на съпруга си с теб? Откога танцувате танго в легнало положение? Да продължавам ли, или въпросът е ясен?
Андерш хвърли на Мелберг изпълнен с омраза поглед, но с много усилие успя да запази самообладание.
— Не знам, от време на време през годините. Наистина не знам, не съм си водил отчет. Тя не идваше тук често преди, така че рядко се виждахме. Обикновено само я рисувах. Беше толкова красива.
— Какво се случи през вечерта на смъртта й? Някоя любовна разпра? Да не би да не поиска да ти пусне? Или пък побесня, когато разбра, че е бременна? Така е станало, нали? Тя забременява, а ти не знаеш дали детето е твое или на съпруга й. Сигурно те е заплашила, че ще ти вгорчи живота, а?
Мелберг бе изключително доволен от себе си. Бе напълно убеден, че убиецът седи пред него и само да намери слабото му място, ще получи така желаното признание. Нямаше спор. След това щяха на колене да го молят да се върне в Гьотеборг. Той обаче щеше да ги поизпоти, преди да каже „да“. Ако им се дърпаше достатъчно дълго, вероятно щяха да се опитат да го подмамят с повишение в чин и по-висока заплата. Инспекторът поглади доволно корема си и едва сега забеляза, че Андерш го гледа с широко отворени очи и ръцете му треперят спазматично. А когато за първи път по време на целия разпит вдигна глава и погледна Мелберг, полицаят видя, че долната му устна също трепери, а очите му са пълни със сълзи.