— Лъжеш! Не може да е била бременна!
От носа му потече сопол и Андерш го избърса с ръкава си. Гледаше Мелберг почти умолително.
— Как така да не може? Кондомите не дават сто процента гаранция, нали знаеш. Била е в третия месец. Не ми разигравай театър. Александра е чакала дете и това ти е добре известно. Сега, дали е твое или на съпруга й, е друг въпрос, човек никога не може да е напълно сигурен, нали? Проклятието на мъжете. Аз самият за малко да падна в капана на няколко пъти, но нито една проклета госпожичка все още не е успяла да ме накара да подпиша каквито и да било документи.
Мелберг се изхили.
— Не че е твоя работа, но с Алекс не сме правили секс от повече от четири месеца. Повече не желая да разговарям с теб. Върни ме в килията, няма да кажа нито дума.
Андерш заваляше силно думите, а сълзите заплашваха всеки миг да рукнат от очите му. Облегна се на стола си, скръсти ръце и загледа сърдито Мелберг изпод вежди. Полицаят въздъхна, но изпълни желанието му.
— Добре, ще продължим след няколко часа. Но да знаеш, че не вярвам на нито една от шибаните ти лъжи! Помисли си за това, докато седиш в килията. Когато се срещнем следващия път, очаквам да получа пълно признание.
Мелберг остана в стаята за разпити дори и след като колегите му отведоха Андерш. Бе поразен, че миризливият пияница не си призна. Но все още не бе изиграл козовете си. Със сигурност се знаеше, че Александра Вийкнер е била жива в седем и петнайсет вечерта, петък, двайсет и пети януари, точно седмица преди да бъде открита мъртва. Тогава е разговаряла с майка си по телефона в продължение на пет минути и петдесет секунди съгласно разпечатката на телефонна компания „Телиа“. Съдебният лекар също постанови, че смъртта е настъпила някъде по това време. Благодарение на показанията на съседката Дагмар Петрен знаеха също, че Андерш Нилсон е посетил жертвата същата вечер преди седем. Същата свидетелка го вижда да влиза в къщата на няколко пъти през следващата седмица. Когато Александра Вийкнер вече лежи мъртва във ваната.
Едно признание би улеснило много работата на Мелберг, но дори и Андерш да излезеше инат, то съдът без съмнение щеше да го признае за виновен. Освен свидетелските показания на госпожа Дагмар Петрен, той разполагаше и с доклада от внимателния оглед на банята, където откриха трупа й. Той в момента лежеше на бюрото в кабинета му.
Не само че в засъхналата по пода кръв бяха открити отпечатъци от чифт обувки, иззети при обиска в апартамента на Андерш Нилсон, но техниците успяха да свалят и негови отпечатъци от тялото на жертвата. Те не бяха толкова ясни, колкото ако бяха оставени на твърда гладка повърхност, но позволяваха да се идентифицира притежателят им.
Мелберг не искаше да си изгърми всичките патрони днес, но при следващия разпит щеше да извади тежката артилерия. Дяволите да го вземат, ако и тогава не пречупеше проклетника.
Инспекторът самодоволно се изплю в ръка и заглади косата си.
Телефонът я прекъсна точно докато записваше разговора си с Хенрик Вийкнер. Ерика вдигна ядосано ръце от клавишите и се протегна към слушалката.
— Да?
Гласът й прозвуча по-раздразнено, отколкото й се искаше.
— Здравей, Патрик е. Преча ли?
Ерика се стегна и съжали, че не му заговори с по-приятелски тон.
— Не, изобщо. Бях потънала в работа и телефонът ме стресна. Може би затова прозвучах малко по… но не, никак не ми пречиш дори, всичко е наред, искам да кажа…
Плесна се по челото, когато осъзна, че звучи като някоя четиринайсетгодишна ученичка. Бе крайно време да се вземе в ръце и да обуздае хормоните си. Държеше се смехотворно.
— Ами в момента съм във Фелбака и се чудех дали не мога да се отбия за малко у вас?
Гласът му излъчваше самоувереност, мъжественост, сигурност, спокойствие и Ерика се почувства още по-глупаво, че пелтечи така. Огледа облеклото си, което днес се състоеше от тънък, леко мърляв тренировъчен екип, и поопипа прическата си. Опасенията й се оправдаха. Косата й бе събрана в кок на върха на главата, а от кока стърчаха кичури на всички страни. Ситуацията бе почти катастрофална.
— Ало, Ерика, там ли си?
В гласа на Патрик се усети нотка на колебание.
— Да, да. Стори ми се, че телефонът ти прекъсна за момент.