Жената, която й отвори, едва ли някога бе виждала истински диамант. Цялото й същество бе сиво-кафяво. Нели погледна с погнуса към изтърканата жилетка на Вера и грубите ръце, които я придържаха на гърдите. Вера не каза нищо, просто стоеше безмълвна на прага. Нели се поогледа притеснено наоколо и накрая се видя принудена да я заговори.
— Е, няма ли да ме поканиш, или ще стоим така цял ден? И двете нямаме интерес да се разчуе, че съм идвала у вас, нали?
Вера продължи да мълчи, но пристъпи назад и пусна Нели да влезе.
— Трябва да поговорим, не си ли съгласна?
Нели елегантно свали ръкавиците си, без които не излизаше навън, и огледа презрително къщата. Тя се състоеше от коридор, кухня, всекидневна и спалня. Вера вървеше след нея с наведена шава. Стаите бяха мрачни и потискащи. Тапетите отдавна не помнеха младостта си. Повечето хора, които живееха в подобни стари къщи, бяха махнали балатума от дървените подове, но тук той продължаваше да крие дюшемето. Навсякъде обаче цареше идеален ред и чистота. Вместо прах от ъглите надничаше потискаща безнадеждност, пропила се в стените на къщата.
Нели седна внимателно на ръба на стария оръфан фотьойл във всекидневната. После направи знак с ръка на Вера да се настани на дивана, сякаш тя бе господарката в къщата. Вера й се подчини и също седна на ръба, съвършено неподвижна, единствено ръцете й трепереха нервно в скута.
— Важно е да запазим тайната дори сега. Сама разбираш, нали?
Интонацията на Нели не търпеше възражения. Вера кимна и заби поглед в коленете си.
— Не, не мога да твърдя, че страдам особено заради кончината на Алекс. Тя си получи заслуженото. Мисля, че ще се съгласиш с мен. Винаги съм знаела, че тази курва рано или късно ще си намери майстора.
Вера погледна Нели, шокирана от думите й, но продължи да мълчи. Нели дълбоко презираше тази окаяна мрачна жена, без грам воля. Типична представителка на отрудената класа с вечно сведена тава. Не че Нели не одобряваше социалния ред, но никак не можеше да понася подобни хора без класа и стил. Най-много се дразнеше от факта, че бе зависима от Вера Нилсон. Би платила всякаква цена, само и само да я накара да си мълчи. Не й се случваше за първи път.
— Съжалявам, че се получи така, но не бива да действаме прибързано. Всичко трябва да си продължи постарому. Не можем да променим миналото, така че няма смисъл да разравяме стари истории.
Нели отвори чантата си, извади един плик и го остави на масата в хола.
— Ето ти малко пари, да си помогнеш. Вземи ги.
Нели бутна плика напред. Вера го погледна, без да го вземе.
— Съжалявам, че така се получи с Андерш. Но може би е за добро. Все пак в затвора няма кой знае колко алкохол.
Нели веднага разбра, че е прекалила. Вера се изправи бавно й с треперещ пръст посочи към вратата.
— Вън!
— Но, моля те, Вера, не го приемай така…
— Вън от дома ми! Андерш няма да ходи в затвора, а ти може да вземеш мръсните си пари и да вървиш по дяволите, проклета стара вещице! Много добре знам откъде си тръгнала. Можеш цялата да се залееш с парфюм, но вонята ти пак се усеща отдалеч!
Нели се стресна от силната омраза в погледа на Вера. Жената стоеше със свити юмруци, с изправен гръб и я гледаше право в очите. Цялото й тяло трепереше от насъбралия се през годините потискан гняв. От послушанието й нямаше и следа. Нели започна да усеща силен дискомфорт. Не бе очаквала подобна бурна реакция. Та тя не каза нищо невярно. Човек трябваше да приема истината. Забърза към вратата.
— Изчезвай оттук и да не съм те видяла повече!
Точно преди да затръшне вратата след нея, Вера изхвърли плика й. Нели се видя принудена да се наведе с усилие и да го вдигне. Човек не можеше просто да остави петдесет хиляди крони да се въргалят по земята, колкото и унизително да беше, че надничащите иззад прозорците съседи я видяха буквално как пълзи по чакъла. Неблагодарница! Гордостта й щеше да се стопи, като остане без пари и никой не иска да я наеме за чистачка. Тя определено вече не бе добре дошла в резиденцията на Лоренцови, а с малко усилия щеше да я лиши и от останалата й работа. Щеше да я накара да пълзи в краката на социалните. Никой не можеше да обижда Нели Лоренц, без да си получи заслуженото.
Все едно ходеше през вода. Крайниците му бяха изтръпнали и натежали след прекараната на койката в ареста нощ. Липсата на алкохол размътваше съзнанието му. Андерш огледа апартамента си. Подът бе покрит с мръсни отпечатъци от полицейските ботуши. Това обаче не го притесняваше особено. Мръсотията не му пречеше.