— Откъде знаете, че не Андерш е убил Алекс?
— Едно момиче от входа му го е видяло да се прибира малко преди седем, а Алекс е разговаряла с майка си в седем и петнайсет. Не би могъл да се върне обратно толкова бързо. Това означава, че свидетелските показания на Дагмар Петрен са валидни за времето, когато Александра още е била жива.
— Ами пръстовите отпечатъци и следите от обувките му в банята?
— Те не доказват, че я е убил, само че е бил в къщата след смъртта й. Във всеки случай нямаме повече основания да го държим в ареста. Мелберг сигурно отново ще го арестува, тъй като все още е напълно убеден, че Андерш е убиецът, но за момента е принуден да го пусне на свобода. В противен случай някой адвокат ще му отреже главата. През цялото време ми се струваше, че нещо не се връзва, а случилото се го доказа. Подозренията все още не са свалени напълно от Андерш, но сега разполагаме с достатъчно основания, за да продължим да разследваме случая.
— Значи затова сме на път към къщата на Алекс. Какво се надяваш да откриеш там? — попита Ерика.
— Всъщност не знам. Просто искам да си изградя по-ясна представа за случилото се.
— Биргит каза, че Алекс не е могла да говори с нея, защото имала гости. Ако не е бил Андерш, кой тогава?
— Точно това е въпросът.
Патрик караше прекалено бързо, като за малко не пропусна отбивката при яхтения клуб и взе десния завой в последния момент. Едва не отнесе една ограда. Това не се понрави на Ерика, която здраво стискаше дръжката на вратата.
— Да не би да се страхуваш, че къщата ще ни избяга? — усмихна се тя пребледняла.
— О, извинявай. Просто нямам търпение.
Той намали значително скоростта, така че през последната част от пътя Ерика дори се осмели да пусне дръжката на вратата. Все още не разбираше защо Патрик я води със себе си, но не се оплакваше. Така щеше да събере още повече информация за книгата.
Патрик спря пред вратата и лицето му придоби глуповато изражение.
— Не се сетих, че нямам ключ. Боя се, че не можем да влезем. Мелберг едва ли ще се зарадва, ако хванат негов подчинен да се опитва да влезе с взлом през някой прозорец.
Ерика въздъхна дълбоко, наведе се и пъхна ръка под изтривалката. После показа ключа на Патрик с подигравателна усмивка, отключи вратата и го пусна да влезе пръв.
Някой явно бе оправил котела на парното, защото температурата вътре бе значително по-висока от външната. Свалиха връхните си дрехи и ги метнаха на парапета на стълбата, която водеше към втория етаж.
— Сега какво?
Ерика скръсти ръце и загледа Патрик в очакване.
— Някъде след седем и петнайсет, когато разговаря за последен път с майка си, Алекс поглъща голяма доза приспивателни. Няма следи от влизане с взлом, следователно неизвестният посетител трябва да е някой познат. Някой, който успява да я накара да се нагълта с хапчетата. Как би могъл да го стори? Явно трябва да са пили и яли заедно.
Докато говореше, Патрик се разхождаше из хола. Ерика седна на дивана, наблюдавайки го с интерес.
— Всъщност — той спря за миг и вдигна показалец — съдебният лекар успя да установи какво е яла Алекс от съдържанието на стомаха й. Според него в стомаха й е имало остатъци от риба огретен и сайдер. В кошчето за боклук имаше празна опаковка от риба огретен, а на кухненския плот — бутилка със сайдер, което потвърждава думите му. Интересното е, че в хладилника открихме две огромни парчета биволско филе, а във фурната — картофи огретен. Фурната обаче не е била включвана — ястието в нея беше сурово. На кухненския плот имаше и начената бутилка бяло вино. Липсваха към сто и петдесет милилитра — около една чаша.
Патрик показа с палец и показалец на какъв обем отговарят сто милилитра.
— Но в стомаха на Алекс е нямало следи от вино, така ли?
Ерика се наведе напред, изпълнена с любопитство, и се подпря с лакти на коленете си.
— Не, точно там е работата. Тя е пила сайдер вместо вино заради бременността си, въпросът е кой е пил виното?
— Намерихте ли някакви мръсни чинии?
— Да, една чиния, нож и вилица с остатъци от рибата по тях. И две изплакнати чаши в мивката. По едната имаше отпечатъци. Тези на Алекс. По другата обаче нямаше нито един.