Усети хладните плочки на пода в банята под гърба си и несъзнателно потръпна не само от студ. Като стигна до ваната, Патрик я пусна внимателно.
— Хм, добре мина. Доста е трудно, но не е невъзможно, а и Алекс е по-лека от теб.
„Много ти благодаря“ — помисли си Ерика, докато дискретно се опитваше да смъкне пуловера си над корема.
— Сега остава единствено да те сложа във ваната.
Той понечи да вдигне краката на Ерика, но тя бързо се изправи и се поотупа.
— Не, няма да стане. Достатъчно синини насъбрах за днес. Освен това няма начин да ме накараш да вляза във ваната, където лежеше Алекс. Просто забрави!
Патрик прие с нежелание протеста й, двамата излязоха от банята и се върнаха в хола.
— След като убиецът положи тялото на Алекс във ваната, трябва просто да я напълни с вода, което изобщо не е трудно, и да разреже вените й с бръснарско ножче, което взима от един пакет в шкафчето. След това му остава само да разчисти след себе си. Да измие отпечатъците си от чашата. През това време кръвта на Алекс изтича до последната капка. Страшно, ама страшно хладнокръвно!
— Ами котелът на парното? Той е изключен още когато тя пристига във Фелбака.
— Да, така изглежда. За наш късмет. Щеше да ни е много по-трудно да съберем улики, ако тялото й бе престояло на топло в продължение на цяла седмица. Отпечатъците на Андерш например щяха отдавна да са заличени.
Ерика потръпна. Мисълта как някой сваля отпечатъци от труп й се струваше твърде зловеща.
Двамата заедно претърсиха останалата част от къщата. Ерика отдели много време на спалнята на Александра и Хенрик. Все пак предния път внезапно я бяха прекъснали. Нищо не откри. Усещането, че нещо липсва, не я напускаше. Умираше от яд, че не се сеща какво. Реши да разкаже на Патрик и за свое удовлетворение видя, че приятелят й доста се притесни, като чу за втория неканен гост в къщата и за скривалището й в гардероба.
Патрик въздъхна тежко, седна на края на голямото легло с балдахин и се опита да й помогне да си спомни липсващия предмет.
— Голям ли беше или малък?
— Не знам, Патрик, вероятно малък, иначе щях с лекота да забележа липсата му. Ако беше изчезнало например леглото, нямаше да го пропусна.
Ерика се усмихна и седна на леглото до него.
— Но на кое място точно мислиш, че беше? До вратата? При леглото? На шкафа?
Патрик премяташе в ръце малък кожен етикет, който намери на нощното шкафче на Алекс. Приличаше на клубна емблема, върху която с детски почерк бе изписано „Т.М. 1976“. Когато я обърна, забеляза неясни петна — приличаха на стара засъхнала кръв. Зачуди се как ли е попаднала там.
— Не знам къде е стояло, Патрик. Ако знаех, нямаше сега да седя и да си скубя косите.
Тя се загледа скришом в обърнатото му в профил лице. Имаше невероятни дълги тъмни мигли. Наболата му брада бе с перфектна дължина. Достатъчно пораснала, за да докосва кожата като фина шкурка, но не твърде дълга, за да остави неприятни драскотини. Ерика се зачуди какво ли би усетила, ако допре буза до неговата.
— Какво има? Да нямам нещо на лицето?
Патрик започна да бърше притеснено устата си. Ерика веднага отмести поглед, смутена, че я е хванал да го гледа.
— Нищо. Само малко парченце шоколад. Вече го няма.
Настъпи кратка тишина.
— Е, какво ще кажеш, май няма да намерим кой знае какво повече тук — рече Ерика накрая.
— Няма, и аз така мисля. Обади ми се веднага щом се сетиш какво липсва. Ако е достатъчно важно за някого, за да дойде дотук да го прибере, значи е важно и за разследването.
Заключиха старателно след себе си, а Ерика пъхна ключа обратно под изтривалката.
— Искаш ли да те откарам?
— Не, благодаря, Патрик. Предпочитам да походя.
— Добре. Значи ще се видим утре вечер.
Патрик, който пристъпваше от крак на крак, отново се почувства като непохватен тийнейджър.