Седнаха на белия кожен диван, а жената за щастие не му предложи кафе. Днес вече му беше втръснало от кафе. Джени сложи детето да седне в скута й, но то се измъкна от прегръдката й и тупна на пода, след което запристъпя неуверено наоколо.
Патрик с изумление установи, че майката е съвсем млада. Вероятно все още тийнейджър. Предположи, че е на около осемнайсет. В малките градчета често се случваше момичетата да раждат по едно или две деца, преди да навършат двайсет години. Жената се обърна към момченцето с името Макс, а Патрик предположи, че бащата не живее с тях. Това също не бе необичайно. Връзките между тийнейджъри не бяха достатъчно здрави, за да устоят на стреса след появата на едно малко човече.
Патрик извади тефтерчето си.
— Значи сте видели Андерш Нилсон да се прибира вкъщи към седем часа в петък преди две седмици, тоест на двайсет и пети? Защо сте толкова сигурна за времето?
— Не изпускам нито един епизод от „Разделени пътища“. Сериалът започва в седем, а аз чух голяма гюрултия отвън малко преди това. Нищо необичайно. В дома на Андерш никога не е било особено спокойно и тихо. Приятелите му са пияници и се появяват по всяко време на денонощието, а понякога идва и полиция. Отидох все пак да погледна през шпионката и го видях. Беше мъртвопиян и се опитваше да отключи вратата, но ключалката би трябвало да е поне метър широка, за да успее да напъха ключа в нея. Най-накрая се справи и се прибра точно когато чух, че сериалът ми започва, и бързо се върнах при телевизора.
Тя дъвчеше нервно кичур от косата си. Патрик забеляза, че ноктите й, по които все още се виждаха следи от розов лак, са изгризани до кръв.
Макс бе успял да заобиколи холната маса и триумфално взе да го дърпа за крачола на панталона.
— Горе, горе, горе — заповтаря той, а Патрик погледна въпросително Джени.
— Можете да го вдигнете. Явно ви харесва.
Патрик вдигна непохватно момченцето в скута си и му даде да си играе с ключодържателя си. То засия от щастие. Усмихна се широко на Патрик и му показа двата си предни зъба, малки като оризови зърна. Патрик осъзна, че и той на свой ред се усмихва. Сърцето му се сви. При едно по-благополучно стечение на обстоятелствата днес и той можеше да има детенце. Погали замислено Макс по пухкавата като мъх коса.
— На колко месеца е?
— На единайсет. Не ми оставя време да скучая.
Тя погледна сина си нежно, а Патрик изведнъж забеляза колко беше сладка въпреки умората си. Сигурно бе много трудно да станеш родител на нейната възраст. Тя трябваше да излиза навън с приятели, да купонясва и да си живее живота. Вместо това посвещаваше вечерите си на смяна на памперси и домакинска работа. Сякаш за да потвърди подозренията му за големия стрес, на който е подложена, тя извади цигара от пакета върху холната маса и я запали. С блаженство всмука дълбоко дима и подаде пакета на Патрик с въпросителен поглед. Той поклати глава. Да пуши в присъствието на малко дете категорично противоречеше на принципите му, но какво правеше майка му, си беше нейна работа, не негова. Той самият не можеше да разбере как някой изобщо може да сложи в уста нещо толкова отвратително като цигара.
— Възможно ли е да се е прибрал и после отново да е излязъл?
— В тези блокове всичко се чува, копче да падне на стълбището, всички ще разберат. Съседите отлично знаят кой кога се прибира и излиза. Сигурна съм, че Андерш си остана вкъщи.
Патрик осъзна, че работата му тук е приключила, но реши да я попита нещо от чисто любопитство.
— Как реагирахте, като разбрахте, че Андерш е заподозрян в убийство?
— Помислих си, че това са пълни глупости.
Тя дръпна още веднъж и изпусна дима, рисувайки във въздуха колелца. Патрик едва се въздържа да не й припомни за вредата от пасивното пушене. Цялото внимание на седящия в скута му Макс бе съсредоточено върху ключодържателя, който детето вече усърдно смучеше. Държеше го с малките си пухкави ръчички и от време на време поглеждаше към Патрик, сякаш за да му благодари за чудесната играчка.
Джени продължи:
— Вярно е, че Андерш е развалина, но никога не би убил човек. Той е готин. Понякога звъни вкъщи да ме помоли за цигара и пиян или не, винаги се държи страхотно. Дори няколко пъти съм го оставяла да гледа Макс, за да отида да напазарувам. Но само когато е бил напълно трезв. Само тогава. — Тя загаси цигарата в един препълнен пепелник. — Всъщност никой от местните пияници не е лош човек. Те са просто нещастни души, които заедно пропиват живота си. Нараняват само себе си.