Важно бе да не се обезсърчава, а да се стегне и да започне отначало. Да прегледа отново всяка улика, всички свидетелски показания. Патрик реши да си направи невидим списък с всички задачи за утрешния работен ден. Най-важно бе да открие бащата на детето на Алекс. Все някой във Фелбака трябва да е чул или видял с кого се среща през уикенда. Не че бе невъзможно това да е Хенрик, а и Андерш бе вероятен кандидат. Въпреки това не му се вярваше детето да е негово, не можеше да си го представи в тази роля. Вярваше по-скоро на думите на Франсин от разговора й с Ерика. В живота на Алекс се бе появил някой много, много важен човек. Някой толкова значим, че е изпитвала щастие при мисълта, че носи детето му. Каквото не би изпитвала, ако детето беше от съпруга й.
Искаше да разбере повече и за сексуалната й връзка с Андерш. Какво общо би могла да има изтънчена дама от Гьотеборг с пропаднал пияница? Ако откриеше как пътищата им се срещаха и преплитаха, щеше да намери отговора на много от въпросите, които го измъчваха. Тук идваше ред и на статията за изчезването на Нилс Лоренц. По това време Алекс е била още дете. Защо й е да запазва в шкафа си статия от преди двайсет и пет години? Историята имаше толкова много разбъркани нишки, че напомняше на една от онези картини с милиони размазани точки, които трябва да погледнеш под определен ъгъл, за да видиш скритата фигура. Проблемът бе, че той не можеше да открие този ъгъл, та разбърканите точки да заемат желаната форма. В моменти на слабост се питаше дали способностите му на полицай са достатъчни, за да стигне до отговора. Може би убиецът щеше да се измъкне точно заради неговата некомпетентност.
Пред колата му изскочи кошута и набързо го изтръгна от тежките мисли. Патрик наби спирачките с всичка сила и се размина с животното на милиметри. Колата се завъртя по хлъзгавия път и спря едва след няколко дълги ужасяващи секунди. Патрик опря глава на ръцете си, които все още стискаха волана, и изчака пулсът му да се успокои. Постоя така около две минути. След това продължи към Фелбака, но първите няколко километра буквално се влачеше като мравка, преди да посмее да увеличи скоростта.
Когато колата му се заизкачва по опесъчения склон в залива Селвик в посока към къщата на Ерика, вече бе закъснял с пет минути. Паркира колата зад нейната и взе бутилката, която й бе купил като подарък. Въздъхна дълбоко, провери за последен път прическата си в огледалото за обратно виждане и се почувства готов за среща.
Купчината дрехи върху леглото на Ерика можеше да се мери с тази на Патрик. Дори бе малко по-висока. Гардеробът почти се опразни, а голите закачалки подрънкваха от лоста му. Тя въздъхна дълбоко. Нищо не й стоеше достатъчно добре. Килограмите, които незабелязано бе качила през последните седмици, бяха развалили фигурата й и тя не се харесваше в нито една дреха. Все още съжаляваше и мислено се проклинаше, горчиво за сутрешната си среща с кантара.
С първата си дилема се сблъска, след като взе душ. Тогава, подобно на любимата си героиня Бриджит Джоунс, се зачуди кои бикини да избере. Дали да си сложи красиви дантелени прашки, в случай че двамата с Патрик се озоват в леглото? Или пък да си облече огромни грозни еластични гащи, които да пристегнат корема и дупето й и така да увеличат шансовете й за евентуална авантюра в спалнята? Доста труден избор, но при вида на щръкналия си корем след дълбок размисъл реши да заложи на втория вариант. Освен тях щеше да си обуе еластичен чорапогащник със същата функция. С други думи, извади тежката артилерия.
Погледна часовника и видя, че нямаше време за повече чудене. Обърна се към купчината с дрехи, прегледа я набързо и накрая извади най-отдолу облеклото, което изпробва първо. Черното определено те прави да изглеждаш по-слаба, а класическата рокля до коленете в стил Джаки Кенеди подчертава красиво фигурата. Единствените бижута, които избра, бяха перлена огърлица и часовника на ръката й. Остави косата си да пада свободно на раменете. Застана в профил пред огледалото и се опита да глътне корема си. М-да, с помощта на еластичните гащи, на чорапогащите и при внимателно дишане изглеждаше съвсем прилично. Трябваше да признае, че допълнителните килограми имаха и положителен ефект. С радост би се отървала от тези около талията, но останалите превръщаха деколтето й в радост за окото. Вярно че си помогна малко със сутиен с подплънки, но подобни средства бяха напълно в реда на нещата. Освен това въпросният сутиен бе последна дума на моделиерското изкуство, с подобна на желе субстанция в чашките, която създаваше илюзия за естествено подрусване на бюста. Поредното доказателство за напредъка на науката в полза на човечеството.