Патрик погледна засрамено чашата, която държеше в ръка. Вече бе изпил една трета от нея. Постара се да прецени качествата на виното като Ерика, когато тя му обърна гръб, за да погледне храната на печката. И наистина, веднага усети, че не е съвсем младо. Задържа една глътка в уста подобно на Ерика и изведнъж ясно усети различните му аромати. Слаб на шоколад, на тъмен шоколад, и силен на червени горски плодове, може би касис, примесен с ягоди. Невероятно.
— Как върви разследването?
Ерика зададе въпроса уж между другото, но всъщност тръпнеше да чуе отговора му.
— Може да се каже, че отново сме в началото. Андерш има алиби за времето на убийството, а в момента не разполагаме с нищо друго. За съжаление направихме класическа грешка. Решихме, че сме попаднали на точния човек, и спряхме да анализираме останалите алтернативи. Макар че не мога да не се съглася с инспектора, че Андерш се вписва блестящо в ролята на убиеца. Пияница, по някаква незнайна причина поддържал сексуална връзка с жена, за която алкохолиците дори не могат и да мечтаят. И в пристъп на ревност се случва необратимото. Вероятно когато вече не може да се радва на невероятния се късмет. Отпечатъците му бяха навсякъде по трупа и из банята. Дори в кръвта по пода открихме негови стъпки.
— Но това би трябвало да са достатъчно силни доказателства?
Патрик завъртя чашата си и се загледа замислено в червения водовъртеж в нея.
— Ако нямаше алиби, щеше да е достатъчно. Но той има алиби точно за вероятното време на убийството. А както ти казах и по-рано, събраните до този момент улики доказват единствено, че е бил в банята след убийството, а не че сам я е убил. Малка, но важна разлика, която не можем да пренебрегнем, ако искаме обвинението да издържи в съда.
Кухнята се изпълни с невероятен аромат. Ерика извади от хладилника вече готовите палачинки и ги пъхна във фурната, за да ги притопли. Сложи на масата две малки чинии за предястие, отвори отново хладилника и взе отвътре кутия със сметана и бурканче с хайвер от панагора. Лукът чакаше накълцан в купа на плота. Ерика усещаше с всичките си сетива колко близо до нея стои Патрик.
— Ами ти? Знаеш ли нещо повече за къщата?
— Да, за съжаление. Агентът ми се обади вчера и предложи да я покажем на купувачите още по Великден. Ана и Лукас очевидно смятат, че това е невероятно добра идея.
— Дотогава все пак има няколко месеца. Много неща може да се променят за толкова време.
— Да, винаги мога да се надявам Лукас да получи инфаркт или нещо подобно. Не, извинявай, забрави, че казах това. Просто съм бясна!
Тя тресна вратата на фурната.
— Ой, внимавай с уредите.
— Да, чисто и просто трябва да се примиря с мисълта и да започна да планирам какво ще правя с парите от продажбата. Ако трябва да съм честна, мислех, че ще съм много по-щастлива, ако стана милионер.
— Може да не се притесняваш за това. При днешните данъци в тази страна ще ти се наложи да заделиш по-голямата част от печалбата за ужасните училища и още по-лошото здравеопазване. Да не говорим за невероятно, фантастично, свръхмизерно платената полиция. Със сигурност ще се докопаме до голяма част от имането ти.
Тя не можа да сдържи смеха си.
— Чудесно. Значи няма смисъл да се чудя дали да си купя палто от норки или боброва кожа. Но сега, вярваш или не, предястието е готово.
Тя взе по чиния във всяка ръка и поведе Патрик към трапезарията. Доста дълго се чуди дали да седнат там или в кухнята, но накрая се спря на трапезарията с красивата й дървена маса, чиято хубост изпъкваше още повече на фона на светлината от свещи. А тя определено не ги бе пестила. Някъде бе прочела, че няма нищо по-красиво от жена, огряна от светлината на свещи, и заложи здраво на това.
На масата имаше ленени салфетки, прибори и порцеланови чинии със син кант за предястието. Бяха от скъпата марка „Рьорстранд“ и Ерика много добре си спомняше как майка й бдеше над тях. Изваждаше ги само при специални случаи, към които, с горчивина си помисли, не се числяха рождените им дни или каквито и да било други детски празници. В тези случаи се използваше обикновеният кухненски порцелан. Но когато свещеникът или епископът идваха на вечеря със съпругите си, падаше страхотно подмазване. Ерика се върна в настоящето и сложи чиниите една срещу друга на масата.
— Изглежда невероятно вкусно.
Патрик отряза парченце от картофената палачинка, сложи отгоре му значително количество лук, сметана и хайвер и точно понечи да го хапне, когато видя, че Ерика е вдигнала чашата си за вино и го гледа учудено. Засрамен, той остави вилицата и вместо това хвана чашата си.