— Наздраве и добре дошъл.
— Наздраве.
Ерика посрещна гафа му с усмивка. Поведението му бе свежо и забавно в сравнение с това на мъжете, с които излизаше в Стокхолм. Те всички до един бяха свръхгалантни и отлично запознати с правилата на етикета, точно като клонирани. Патрик обаче беше истински и естествен и тя не би се възмутила, дори ако го видеше да яде с ръце. Освен това толкова сладко се изчервяваше.
— Днес имах неочакван посетител.
— Така ли? Кой?
— Юлия.
Патрик погледна учудено Ерика, а тя забеляза с радост, че му е трудно да се откъсне от храната.
— Не знаех, че се познавате.
— Не се познаваме. Всъщност се видяхме за първи път на погребението на Алекс. Но тази сутрин тя стоеше на прага ми.
— Какво искаше?
Патрик така енергично се опитваше да събере последните трохи от чинията си, че за малко да изстърже рисунъка на порцелана.
— Помоли ме да й покажа снимки на Алекс като малка. По думите й у тях имало много малко и тя се надявала да намери повече тук. Както и стана. След това ми зададе куп въпроси за детските ни години. Доколкото разбирам, поне така говорят хората, те двете с Алекс не са били близки и нищо чудно, като се има предвид възрастовата им разлика, така че тя се опитваше да научи повече за сестра си. Да я опознае. С такова впечатление останах. А ти срещал ли си Юлия?
— Не, все още не. Но съм чувал, че не си приличат особено.
— Не, дори никак. По-скоро са пълна противоположност, поне що се отнася до външния вид. Но и Юлия е затворена като сестра си. Освен това изглежда направо глуповата, което не мога да твърдя за Алекс. Алекс изглеждаше по-скоро… безразлична към света. Юлия е ядосана. Дори бясна. Останах с впечатлението, че в душата й гори същински огън от гняв. Като вулкан. Заспал вулкан. Странно ли звучи?
— Не, не мисля. Иска ми се да вярвам, че писателите познават добре хората и тяхната природа.
— Ех, не ме наричай писателка. Все още не смятам, че заслужавам подобна титла.
— Четири публикувани книги и не се смяташ за писателка?
Учудването на Патрик бе искрено и Ерика се опита да му обясни какво има предвид.
— Да, четири биографични книги. В момента работя върху петата. Не че искам да ги подценявам, но за мен писател е някой, който пише със сърцето и ума си. А не просто разказва за нечий друг живот. В деня, когато сътворя собствена книга, може да ме наречеш писателка.
Изведнъж я порази фактът, че това не беше точно така. Формално погледнато, нямаше разлика между биографичните й книги за исторически личности и романа за Алекс, върху който работеше в момента. И той бе за нечий друг живот. Но всъщност имаше разлика. Отчасти защото животът на Алекс бе силно свързан с нейния и отчасти защото можеше да включи в историята и нещо от себе си. Да вдъхне душа на книгата вътре в рамката на действителните събития. Но това все още не можеше да го обясни на Патрик. Никой не трябваше да знае, че пише книга за Алекс.
— Значи Юлия дойде тук и ти зададе куп въпроси за Алекс? Удаде ли ти се възможност да я попиташ за Нели Лоренц?
След усилена вътрешна борба Ерика реши, че за да й е чиста съвестта, не бива да крие тази информация от Патрик. Може би той щеше да успее да извлече от нея правилните изводи. Това бе малката, изключително важна част от пъзела, която скри от него при първата им вечеря. Но тъй като не можа да я разгадае, нямаше смисъл да продължава да мълчи. Първо обаче щеше да сервира основното ястие.
Тя се наведе доста силно напред, за да вземе чинията му. Смяташе да играе до последно с малкото печеливши карти, които имаше. Съдейки по изражението на лицето му, бе извадила четворка аса. Явно че сутиенът й „Уондърбра“ определено си струваше инвестицията от 500 крони. Макар да й приседна, когато го купи.
— Дай на мен.
Патрик взе чинията от ръцете й и я последва в кухнята. Ерика изля водата от картофите и го остави да ги мачка в голяма купа, докато тя самата кипна соса за последен път и го опита. Капка порто и голяма бучка масло и бе готов за сервиране. Нямаше да използва нискомаслена сметана я. Остана само да извади рибицата от фурната и да я нареже на парчета. Изглеждаше перфектно. Леко розова по средата, но без червения сок, който сигнализира, че месото е сурово. Зеленчуковата гарнитура се състоеше от деликатно сварени грахови зърна, които изсипа в купа „Рьорстранд“, същата като другата, вече пълна с пюре. Патрик й помогна да отнесе храната на масата. Остави го да си сипе, преди да му пусне бомбата.