— Юлия е единствена наследница на Нели Лоренц.
Патрик точно бе отпил глътка вино, което явно му влезе в кривото гърло, защото се закашля силно и се хвана за гърдите. Очите му се насълзиха от болка.
— Извинявай, какво каза?
— Казах, че Юлия е единствена наследница на богатството на Нели. Това гласи завещанието й — рече Ерика спокойно и наля малко вода на Патрик, с която да поуспокои кашлицата си.
— Смея ли да попитам откъде знаеш?
— Знам, защото се разрових в кошчето за боклук на Нели, когато бях на чай у тях.
Патрик отново се закашля силно и погледна невярващо Ерика. После изпи цялата вода на един дъх, а Ерика продължи:
— В кошчето за боклук имаше копие от завещанието й. Там ясно бе написано, че Юлия Карлгрен ще наследи цялото състояние на Нели Лоренц. Е, Ян, разбира се, също ще получи своя дял, но останалото отива у Юлия.
— Ян знае ли за това?
— Нямам представа. Но ако трябва да гадая, едва ли.
Ерика продължи, като същевременно си сипа от храната:
— Всъщност аз попитах Юлия, докато беше тук, откъде познава Нели Лоренц толкова добре. Естествено, отговорът й бе чиста лъжа — работела лете в консервната фабрика и т.н. Не се съмнявам, че действително е работила там, но тя премълча остатъка от истината. Ясно си пролича, че не иска да говори на тази тема.
Патрик се замисли.
— Идвало ли ти е наум, че в тази история има две изключително странни двойки. Дори невероятни. Алекс и Андерш, от една страна, и Юлия и Нели, от друга. Какъв е общият знаменател? Ако открием връзката, ще разплетем мистерията.
— Алекс. Не е ли тя общият знаменател?
— Не — рече Патрик. — Мисля, че е твърде очевидно, за да е така. Има нещо друго. Нещо, което не виждаме или не разбираме.
Той размаха силно вилицата си.
— Да не забравяме и Нилс Лоренц. Или по-скоро изчезването му. Ти живееше във Фелбака по това време. Какво си спомняш?
— Бях съвсем малка и никой не разказва подобни неща на дете. Но помня, че всичко беше изключително потайно.
— Потайно?
— Да, нали знаеш, спираха да говорят, като влезехме в стаята. Тихи разговори: „Шт, да не чуят децата“, и други подобни коментари. Знам само, че се изговориха сума ти приказки за изчезването му. Но аз бях твърде малка и така и нищо не разбрах.
— Хм. Смятам да се разровя по-надълбоко в това. Ще го включа в списъка си със задачи за утре. Сега обаче съм на гости у жена, която не само е красива, но се оказа и страхотна готвачка. Наздраве за домакинята.
Той вдигна чаша, а комплиментът му направо сгря сърцето на Ерика. Приятно й стана не толкова, че е харесал храната, а че я нарече красива. Помисли си колко по-лесно щеше да бъде всичко, ако хората можеха да четат мислите си. Целият този театър щеше да е напълно излишен. Вместо това обаче седеше сега пред него край масата и се надяваше той да й покаже по някакъв начин, че я харесва. Беше зряла жена и не можеше да си позволи да играе на сляпо, освен това й се струваше, че сърцето й става все по-ранимо с годините. Влагаше все повече енергия във всяка връзка, а неуспехите подриваха още по-дълбоко самочувствието й.
След като Патрик си сипа още три пъти от храната и забравиха приказките за убийства и смърт, двамата си поговориха за мечтите и живота, обсъдиха няколко световни въпроса и се преместиха на верандата, за да си починат малко преди десерта. Седяха в двата края на дивана и отпиваха от виното си. Довършваха втората бутилка и усещаха ефекта на алкохола. Телата им натежаха и се затоплиха, съзнанието им се позамъти. Нощта бе черна като катран — без нито една звезда. Обгърнати от мрака, Патрик и Ерика имаха чувството, че се намират в огромен пашкул. Целият останал свят бе изчезнал. Ерика никога досега не се бе чувствала толкова удовлетворена от живота си. Замахна с чашата в ръка, сякаш с един-единствен жест искаше да обгърне цялата къща.
— Може ли да си представиш, че Ана иска да я продаде? Няма по-красив дом от този, а и стените му са пропити с история. Не само моята и нейната, а и на хората, живели тук преди нас. Знаеш ли, че къщата е построена от морски капитан през 1889-а? Капитан Вилхелм Янсон. Всъщност историята му е доста тъжна, като на повечето местни хора. Построява къщата за себе си и за младата си съпруга Ида. За пет години им се раждат пет деца, но тя умира при раждането на шестото. По това време и дума не може да става бащата да отглежда децата си сам, така че по-голямата му сестра се премества да живее у тях и да се грижи за децата, докато той плава по всичките седем морета. Сестра му Хилда се оказва доста лош избор за мащеха. Нямало по-религиозна жена от нея в цялата област. Това би трябвало да ти говори достатъчно, като знаеш колко са религиозни хората тук поначало. Децата не можели да мръднат, без да ги обвини в грях. Налагала ги с твърда благочестива ръка. Днес хората биха я нарекли садистка, но в миналото религията е била чудесен параван за подобно поведение.