Капитан Янсон се прибирал твърде рядко, за да види колко зле се отнася сестра му с децата, но явно имал някакви подозрения. Като типичен мъж обаче решил, че отглеждането на децата е женска работа и че той изпълнява бащинския си дълг, като им осигурява покрив над тавата и храна на трапезата. Един ден обаче се прибрал и разбрал, че малкото му момиченце Мерта цяла седмица ходи из къщи със счупена ръка. На мига изхвърлил с гръм и трясък Хилда от дома си и понеже не обичал да губи време, веднага започнал да търси нова майка за децата си сред момите в областта. Този път направил добър избор. След два месеца се оженил за една истинска фермерска дъщеря, Лина Монсдотер, която приела децата като свои. С нея имали още седем, така че трябва да им е било доста тесничко тук. Ако човек се вгледа внимателно, ще открие следи от тях. Малки дупчици тук-там и захабени ъгли.
— Как така баща ти е решил да купи къщата?
— Децата на капитана се пръснали по широкия свят, а те двамата със съпругата му Лина, с която през годините започнала да го свързва истинска обич, един след друг починали. В къщата останал единствено най-големият му син Алан. Той така и не се оженил, а когато остарял, нямал сили да се грижи за дома си и решил да го продаде. Тогава татко и мама били младоженци и си търсели къща. Татко ми е казвал, че се влюбил в къщата от пръв поглед. Не се поколебал дори за миг.
Когато Алан продал къщата на татко, му предал и историята. Историята на къщата и на семейството му. За него било важно новите собственици да познават хората, чиито стъпки са отеквали по дървените подове. Оставил му и много документи. Писмата на капитан Янсон от целия свят първо до Ида, а после и до Лина. Оставил му и пръчката, с която Хилда ги наказвала. Тя все още е долу в мазето. Двете с Ана понякога слизахме там като малки и я докосвахме. Бяхме чували историята за Хилда и се опитвахме да си представим как жилавата пръчка плясва голата кожа. Съжалявахме силно малките дечица, подложени на този тормоз.
Ерика погледна Патрик и продължи:
— Разбираш ли защо сърцето ми се къса, като си помисля, че ще я продадем. Продадем ли я веднъж, ще я загубим завинаги. Няма връщане назад. Направо ми се повдига при мисълта как някой богат стокхолмчанин ще гази тук с ботуши, ще изцикли подовете и ще сложи нови тапети на мидички. Да не говорим за панорамния прозорец, който веднага ще бъде преместен тук, на верандата, преди някой дори да успее да изрече думата „кич“. Кой дори ще си помисли да запази белезите от мастило по вътрешната страна на вратата на килера, където Лина всяка година е отбелязвала колко са пораснали децата? Или ще отдели време да прочете писмата, в които капитан Янсон се опитвал да опише Южните морета на своите съпруги, които едва ли някога били напускали града. Историята им ще изчезне и тази къща ще се превърне просто в една безлична постройка. Като всяка друга. Очарователна, но без душа.
Ерика усети, че не спира да дърдори, но по някаква причина й се струваше важно да накара Патрик да разбере. Погледна го. Той я наблюдаваше и тя пламна под настойчивия му поглед. В този миг нещо се случи. Душите им се докоснаха и преди тя да се осъзнае, Патрик седна плътно до нея и след секунда колебание притисна уста към нейната. Първо усети вкуса на виното, полепнало по устните им, но след миг усети неговия, на Патрик. Внимателно разтвори уста и позволи на връхчето на езика му да открие нейното. През тялото й премина ток.
След миг желанието й стана нетърпимо, тя се изправи, хвана го за ръката и го поведе нагоре към спалнята. Легнаха на леглото, започнаха да се милват и целуват, а след малко Патрик с въпросителен поглед понечи да разкопчае копчетата на гърба на роклята й. Тя му даде безмълвното си позволение, като на свой ред започна да разкопчава ризата му. Изведнъж си даде сметка, че не иска точно първия път да се покаже на Патрик в бельото, което избра накрая, а и чорапогащникът й в никакъв случай не беше секси. Въпросът бе как да се измъкне от него и еластичните гащи, без Патрик да ги види. Изведнъж Ерика рязко се изправи.