— Извинявай, трябва да отида до тоалетната.
Втурна се към банята и трескаво се огледа. Имаше късмет. Върху коша за пране имаше голяма купчина чисти дрехи, които така и не успя да прибере. С усилие се измъкна от тесния чорапогащник и го хвърли заедно с бабешките гащи в коша. След това измъкна чифт бели дантелени бикини, които идеално се връзваха със сутиена. Отново смъкна роклята надолу и използва възможността да се огледа. Къдравата й коса беше рошава, очите й блестяха от страст. Устните й бяха по-червени от обикновено и леко подути от целувките и дори сама си призна, че излъчва страхотен сексапил. Коремът й не изглеждаше толкова стегнат без еластичните гащи, затова се опита да го глътне и да изпъчи напред гърдите си. След това се върна при Патрик, който лежеше в същата поза, в която го остави.
Дрехите по телата им постепенно се озоваха в купчина на пода. Първият им път заедно не се оказа толкова прекрасен, както го описват в любовните романи, а по-скоро бе белязан от смесица от силни чувства и срам, като в реалността. Докато телата им се нажежаваха като стомана при всеки допир, те двамата, смутени от голотата си, се притесняваха от недостатъците си и се бояха да не се изложат с някой смешен звук. Бяха леко непохватни, несигурни какво би се харесало на другия. Не можеха да се отпуснат напълно в компанията си и не смееха да изразят на глас желанията си. Вместо това издаваха леки гърлени звуци, за да насърчат партньора си или да му намекнат как да се справи по-добре. Но още втория път имаше напредък. Третият се оказа напълно приемлив. Четвъртият бе много добър, а петият — фантастичен. Заспаха, легнали настрани, плътно прилепили телата си едно до друго със свити в коленете крака. Последното, което Ерика усети, преди да заспи, бе ръката на Патрик, обгърнала бюста й и вплела пръсти в нейните.
Имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Устата му бе толкова пресъхнала, че езикът му бе залепнал за небцето. Преди това обаче слюнката му успя да образува голямо мокро петно на възглавницата, което сега усещаше под бузата си. Сякаш някаква невидима сила притискаше клепачите му и не му позволяваше да отвори очи въпреки неимоверните усилия, които полагаше. Най-накрая успя да се пребори.
Пред очите му се разкри прекрасна гледка. Ерика също лежеше на една страна, светлата й коса бе бухнала около лицето й. Дълбокото й спокойно дишане означаваше, че все още спи непробудно. Очевидно сънуваше нещо, защото миглите й трептяха, а клепачите леко потръпваха. Патрик си помисли, че може да я гледа така до безкрай, без да му омръзне. Цял живот дори. Ерика се сепна леко насън, но дишането й постепенно отново се успокои. Значи хората бяха прави, като казваха, че е като карането на колело. И това бе вярно не само за сексуалния акт, а и за самото усещане да обичаш дадена жена. През най-мрачните му дни и нощи му се бе струвало невъзможно някога отново да се почувства така. А сега се питаше как би могъл да не се почувства така.
Ерика се размърда нервно и Патрик си помисли, че съвсем скоро ще се събуди. В началото и на нея й бе трудно да отвори очи, но когато накрая успя, той за пореден път се удиви колко сини бяха те.
— Добро утро, поспаланке.
— Добро утро.
Усмивката, която се разля по лицето й, го накара да се почувства като милионер.
— Добре ли спа?
Патрик погледна към светещите цифри на будилника.
— Да, тези два часа сън ми се отразиха чудесно. Но времето преди това бе още по-прекрасно.
Ерика му отвърна с усмивка.
Патрик подозираше, че има ужасен дъх, но не можа да се възпре да не я целуне. Целувката стана по-страстна и следващият час отлетя като вятър. След това Ерика легна на лявата му ръка и започна да рисува с показалец кръгчета по гърдите му. Погледна го в очите.
— Когато дойде вчера тук, вярваше ли, че ще се получи така?
Той се замисли за миг, преди да отговори, и пъхна дясната си ръка под главата.
— Не, не мога да кажа подобно нещо. Но се надявах.
— И аз също. Надявах се, но не вярвах.
Патрик се позачуди колко смелост е насъбрал през изминалата нощ, но легналата на ръката му Ерика му вдъхваше такава сигурност, че бе готов на всякакъв риск.
— Разликата е, че ти започна да се надяваш отскоро, нали? Знаеш ли аз откога се надявам?
Тя го погледна учудено.