— Не, откога?
Патрик направи изкуствена пауза за по-голям ефект.
— Откакто се помня. Цял живот те обичам.
Когато се чу да го изрича на глас, осъзна още по-силно колко бе вярно.
Ерика го погледна с широко отворени очи.
— Шегуваш ли се? Значи твърдиш, че всичките ми страхове и притеснения дали искаш да си с мен или не са били съвсем напразни и че си бил като презрял, паднал на земята плод. Просто е трябвало да си го взема.
Тонът й бе шеговит, но Патрик видя, че думите му я разтърсиха.
— Това обаче не означава, че съм живял във въздържание насред пустиня от емоционална пустота. Обичал съм и други, Карин например. Но ти си специална. Всеки път, щом те видех, сърцето ми трепваше.
Той се потупа с юмрук от лявата страна на гърдите. Ерика хвана ръката му, целуна я и я прилепи до бузата си. Този единствен жест не остави нищо недоизказано.
Използваха сутринта, за да се опознаят. Отговорът на Патрик на въпроса от какво се интересува предизвика вик на отчаяние от страна на Ерика.
— Неееее! Не и още един фанатик на тема спорт! Защо, защо, защо не мога да открия мъж, достатъчно умен да разбере, че да гониш топка по трева е нормално занимание единствено ако си петгодишен? Или поне да се запита каква полза има човечеството от индивид, който може да прескочи прът на два метра от земята.
— Два и четирийсет и пет.
— Какво два и четирийсет и пет? — рече Ерика с абсолютно незаинтересован тон.
— Спортистът, който държи рекорда в момента. Сотомайор. Той може да преодолее височина от два метра и четирийсет и пет сантиметра. Жените скачат около два.
— Да, да, все тая!
Тя го погледна подозрително.
— Имаш ли „Юроспорт“?
— Да.
— Канал плюс, не заради филмите, а заради спорта?
— Да.
— ТВ 1000 по същата причина?
— Да. За да съм напълно искрен, поръчах ТВ 1000 по две причини.
Ерика го удари закачливо по гърдите.
— Забравих ли някой канал?
— Да, ТВ 3 също предава много спорт.
— Трябва да призная, че направо имам радар за спортни маниаци. Предната седмица прекарах една изключително скучна вечер в дома на приятеля ми Дан, който ме принуди да гледам хокейна среща от Олимпиадата. Наистина не разбирам как някой може да намира за интересно да гледа мъже с огромни прасци да гонят малка черна шайба.
— Във всеки случай е значително по-интересно и смислено от това цял ден да търчиш по магазините.
В отговор на тази напълно безпочвена атака по отношение на най-голямата й слабост в живота Ерика сбърчи нос и подари на Патрик една наистина грозна гримаса. След това видя как очите му изведнъж заблестяха.
— По дяволите!
Той седна в леглото.
— Моля?
— По дяволите, мамка му!
Ерика го погледна с ококорени очи.
— Как, по дяволите, можах да пропусна нещо подобно?
Той се удари няколко пъти по челото с юмрук.
— Ехо, ако не си забравил, лежа до теб. Би ли ми обяснил за какво говориш?
Ерика размаха демонстративно ръце пред него. Патрик се разконцентрира за миг, като видя как голите й гърди заподскачаха при този жест. След това бързо скочи от леглото, гол-голеничък, и се втурна надолу по стълбите. След малко се върна с няколко вестника в ръка, седна на леглото и започна трескаво да ги разлиства. Ерика вече се бе отказала да задава въпроси и единствено го наблюдаваше с интерес.
— Аха! — извика Патрик триумфално. — Какъв късмет, че не си изхвърлила приложенията с телевизионната програма.
Той размаха един вестник пред очите й.
— Швеция — Канада!
Ерика продължи да мълчи, като само вдигна учудено вежди.
Патрик отчаяно се опита да й обясни.
— Швеция победи Канада на Олимпиадата. Петък, двайсет и пети януари. По канал 4.
Ерика все още го гледаше напълно неразбиращо. Патрик въздъхна.
— Всички обичайни програми бяха отменени заради мача. Андерш не би могъл да се прибере вкъщи точно преди началото на „Разделени пътища“, защото в този ден не са го давали. Разбираш ли?
Ерика бавно схвана какво се опитва да й каже. Андерш вече нямаше алиби. Макар че то и досега бе доста съмнително, полицията все пак нямаше право да го пренебрегне. Сега отново можеха да го арестуват на основание на новата информация. Патрик кимна доволно, като видя, че Ерика най-накрая разбра.