— Но ти не вярваш, че той е убиецът? — рече Ерика.
— Не, наистина не вярвам. Но и аз понякога греша, макар и да ти е трудно да го повярваш. — Той й намигна. — А даже и да не греша, мога да се обзаложа, че Андерш знае значително повече, отколкото твърди. Сега имаме основание да го притиснем.
Патрик затърси дрехите си из стаята. Те бяха пръснати по целия под. Най-притеснителното в ситуацията бе, че цяла нощ не си бе свалил чорапите. Бързо нахлузи панталоните си, като се надяваше Ерика да не е забелязала гафа му по време на разгорещената им страстна нощ. Човек трудно можеше да изглежда като сексуален бог с бели чорапи с бродерия СД „Танумсхеде“.
Изведнъж реши, че работата не търпи отлагане, и започна да се облича с непохватни пръсти. Първият му опит да закопчее ризата си претърпя пълен провал и той изруга, като разбра, че трябва да разкопчее всички копчета отново. Изведнъж разбра как Ерика би могла да изтълкува внезапното му тръгване, затова седна на леглото, хвана ръцете й и я погледна в очите.
— Съжалявам, че трябва да тръгна така набързо, но нямам избор. Искам само да знаеш, че това беше най-прекрасната нощ в живота ми и нямам търпение да те видя отново. Искаш ли да се срещнем пак?
Отношенията им все още бяха крехки и несигурни и той затаи дъх в очакване на отговора й. Тя му кимна.
— Да дойда след работа?
Ерика отново кимна. Патрик се наведе напред и я целуна.
Когато излизаше от спалнята, Ерика седеше на леглото, свила крака, с увит около тялото чаршаф. Слънцето светеше през малкия кръгъл прозорец на скосения таван и рисуваше ореол около русите й коси. Не бе виждал нищо по-красиво през живота си.
Мокрият сняг упорито проникваше през тънките му обувки. Те бяха по-подходящи за през лятото, но алкохолът бе добро средство срещу студа, а ако трябваше да избира между нови обувки и бутилка водка, то определено би заложил на второто.
Въздухът бе толкова чист и свеж, а слънчевите лъчи така крехки през тази сряда сутрин, че душата на Бенгт Ларшон се изпълни с отдавна забравена емоция. Обзе го изумително силно чувство на вътрешен покой и той се зачуди какво в тази обикновена делнична утрин можеше да породи едно толкова уникално усещане. Спря за миг, затвори очи и пое глътка от свежия въздух. Ех, де да можеше целият му живот да е пълен с подобни сутрини.
Спомняше си ясно кръстопътя. Знаеше отлично в кой ден животът му пое в тази злощастна посока. Можеше дори да назове точния час. Всъщност сам си бе виновен. Не го бяха малтретирали като дете, не ставаше дума за бедност, нито за глад, нито му бе липсвала родителска обич. Можеше да се сърди единствено на собствената си глупост и на прекалената си самоувереност. Разбира се, имаше забъркано и момиче.
Тогава бе на седемнайсет години и целият му живот се въртеше около жените. Това момиче обаче беше наистина специално. Мод, с буйната си руса коса и престорената свенливост. Знаеше точно кои струни на егото му да подръпне, сякаш свиреше на цигулка. „Моля те, Бенгт, просто трябва да го имам…“ „Моля те, Бенгт, не би ли могъл да ми купиш…“ — дърпаше го на каишка като послушно кутре. Спестяваше всички изработени пари, за да й купува дрехи, парфюми и всичко, каквото посочи. Но щом се сдобиеше с обекта на горещите си молби, тя веднага започваше да копнее за нещо ново и нищо друго не можеше да я направи щастлива.
Мод му действаше като наркотик и преди да се усети, изпусна нещата от контрол и вече не знаеше къде се намира. Когато навърши осемнайсет, Мод си науми, че не иска да седне в кола, различна от кадилак кабриолет. Тя струваше повече от едногодишната му заплата и той прекара много безсънни нощи, като се чудеше откъде да намери пари. Докато той се измъчваше, Мод непрестанно цупеше устни и все по-ясно му даваше да разбере, че ако не успее да се сдобие с колата, то има и други мъже, които могат да й осигурят стандарта, който заслужава. След тези й думи ревността не го оставяше на мира по време на нощните му бдения и най-накрая не издържа.
На десети септември 1954 година, точно в два часа на обяд, влезе в банката в Танумсхеде, въоръжен със стария армейски пистолет на баща си и с найлонов чорап на лицето. Персоналът веднага напълни чантата му с пари, но за жалост сумата бе значително по-малка от очакваната. На всичкото отгоре един от клиентите на банката, баща на негов съученик, го разпозна въпреки чорапа. Само след час полицията почука на вратата му и откри чантата с парите под леглото в стаята му. Бенгт така и не можа да забрави изражението на лицето на майка си в този миг. Тя отдавна вече бе мъртва, но погледът й го преследваше всеки път, когато изпиташе вина, че отново е препил.