Трите години в затвора убиха всяка надежда за по-добро бъдеще. Когато го пуснаха на свобода, Мод отдавна вече я нямаше. Не знаеше къде се е дянала, а и не го интересуваше. Всичките му стари приятели бяха продължили напред с живота си, имаха стабилна работа и семейства и не искаха и да чуят за него. Баща му загина по време на пътен инцидент и той се пренесе да живее у майка си. Опита се смирено да си намери работа, но навсякъде го отрязваха. Никой не искаше да има нищо общо с него. Накрая потърси утеха в бутилката, най-вече заради погледите, които непрестанно го следяха.
За човек, отраснал в малко градче, където всички се поздравяват на улицата, чувството да си отлъчен е по-лошо от физически бой. Понякога се чудеше дали да не напусне Фелбака, но къде можеше да отиде? Беше къде по-лесно да си остане вкъщи и да се потопи в блаженството на алкохолното опиянение.
Двамата с Андерш веднага се откриха. Двама шибани нещастници, така си казваха и се смееха горчиво. Бенгт изпитваше почти бащинска обич към Андерш и скърбеше повече за неговата съдба, отколкото за своята. Често му се искаше да може да стори нещо, за да промени живота на приятеля си, но самият той отлично познаваше изкусителния шепот на алкохола и не беше сигурен, че е възможно човек да се освободи от тази обсебваща любовница след толкова много години. Те й даваха всичко, без да получават нищо в замяна, и им оставаше единствено да се утешават взаимно и да се подкрепят.
Пътеката до входа на Андерш бе старателно разчистена от снега и опесъчена. Поне този път можеше да стъпва спокойно, без да се притеснява за бутилката във вътрешния джоб на якето си, както му се бе налагало многократно досега през тази дълга зима, когато ледът стигаше чак до стъпалата пред входа.
Стълбите до третия етаж, където живееше Андерш, си бяха същинско предизвикателство най-вече заради липсата на асансьор. На няколко пъти му се наложи да спре, за да си поеме дъх, и дори при две от почивките се подсили с глътка алкохол. Когато най-накрая застана пред вратата на апартамента на Андерш, дишаше тежко и се подпря за миг на рамката, преди да влезе вътре. Знаеше, че приятелят му никога не заключва.
Вътре цареше пълна тишина. Може би Андерш го нямаше вкъщи? Когато спеше след поредния запой, тежкото му дишане и хъркането му се чуваха чак в антрето. Бенгт погледна в кухнята. Откри единствено обичайния развъдник на бактерии. Вратата на банята бе широко отворена, но и там нямаше никого. Още преди да свърне, за да влезе в дневната, стомахът му се сви от тревога. Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да застине на място. Бутилката се изплъзна от ръката му и тупна на пода, но остана цяла.
Първо видя краката му, които се люшкаха малко над пода. Босите му ходила се поклащаха напред-назад, почти като махало на часовник. Андерш носеше единствено панталони. Главата му бе клюмнала неестествено. Лицето му бе подпухнало и безцветно, а езикът му стърчеше от устата, сякаш бе твърде голям, за да се побере вътре. Бенгт не бе виждал по-тъжна гледка. Обърна се и излезе бавно от апартамента, но преди това прибра бутилката от пода. Търсеше на сляпо на какво да се подпре, но ръцете му срещаха единствено пустота. Затова се хвана за единствената спасителна сламка в живота си. Седна на прага на апартамента на Андерш, поднесе бутилката към устните си и се разплака.
Патрик силно се съмняваше, че промилите алкохол в кръвта му са в позволената от закона норма, но точно в момента това изобщо не го притесняваше. Караше по-бавно от обикновено, но тъй като същевременно говореше по телефона и набираше различни номера, поведението му на пътя определено не бе безопасно.
Първо се обади в ТВ 4, откъдето потвърдиха подозренията му, че „Разделени пътища“ не е излъчван в ефир в петък, двайсет и пети януари, заради хокейната среща. След това позвъни на Мелберг, който, както се очакваше, остана очарован от новината и веднага нареди Андерш начаса да бъде върнат в ареста. С третия разговор си осигури подкрепление и насочи колата право към жилищния комплекс на Андерш. Джени Росен чисто и просто бе объркала дните. Подобни грешки бяха често срещано явление в свидетелските показания.
Въпреки вълнението от обрата в случая Патрик не можеше да се съсредоточи напълно върху задачата. Мислите му непрекъснато се връщаха към Ерика и изминалата нощ. Хвана се, че се е захилил до уши, а пръстите му сякаш от само себе си потрепваха ритмично по волана. Пусна радиостанцията с ретро музика и улучи песента на Арета Франклин „Респект“. Веселата й мелодия бе в пълна хармония със собственото му настроение. Усили звука, запя с пълно гърло по време на припева и затанцува, доколкото това бе възможно в седнало положение. Мислеше си, че звучи страхотно до мига, в който обхватът на радиото изчезна и той се чу да реве РЕСПЕКТ. Горките му уши.