Аника започна меко, но лукаво.
— Днес изглеждаш страшно уморен.
— Хм…
Нека се поизпоти, щом е толкова любопитна.
— Вчера да не си празнувал?
Продължаваше да опипва почвата и с хитростта на лисица търсеше пукнатини в отбраната му.
— Ами, празнувал. Зависи как ще го погледне човек. Какво имаш предвид под празнувал?
Патрик махна с ръце и замига невинно с очи.
— О, стига глупости, Патрик. Разказвай. Коя е тя?
Вместо да й отговори, той продължи да я мъчи с мълчание. След няколко секунди очите й блеснаха.
— Аха! — възкликна тя триумфално и размаха победоносно показалец. — Тя трябва да е, как се казваше, как се казваше…
Аника защрака с пръсти, докато се мъчеше да си спомни.
— Ерика! Ерика Фалк!
Отново се облегна с облекчение на стола си.
— Такаа, Патрик… От колко време продължава това?
Аника не спираше до го удивява с точността на преценките си, уцелваше винаги от първия път. Нямаше смисъл да отрича. Усети как по лицето му се разля червенина, която го издаде окончателно. После на устните му грейна широка усмивка, която се оказа последният пирон в ковчега му.
След петминутен кръстосан разпит Патрик най-накрая успя да се измъкне от стаята на Аника, но се чувстваше като изцеден лимон. Въпреки това му бе приятно да обсъжда Ерика, така че с голямо усилие си наложи да се върне към очакващите го задачи. Сложи си якето, съобщи на Аника къде отива и след миг се озова навън под огромните парцали сняг, които току-що започваха да се сипят от небето.
Ерика видя през прозореца как снежинките се стелят по земята. Седеше пред компютъра, но го бе изключила и сега се взираше в черния екран. Наложи си да напише десет страници за Селма въпреки туптящата болка в главата. Книгата отдавна не я изпълваше с ентусиазъм, но договорът я задължаваше да я завърши до два месеца. Разговорът с Дан помрачи доброто й настроение. Запита се дали точно в този миг той не признава пред Пернила за връзката си. Реши, че може да извлече полза от притесненията си за Дан, и отново пусна компютъра.
Черновата на книгата за Алекс имаше своя икона на работния плот. Ерика отвори документа, който вече наброяваше стотина страници. Изчете ги методично от първата до последната. Книгата беше добра. Дори много добра. Притесняваше се единствено от реакцията на хората около себе си след отпечатването й. Вярно че замаскира историята, смени имената на персонажите и местата и позволи на фантазията си да се поразвихри, но въпреки това сюжетът на книгата бе изграден върху живота на Алекс, видян през очите на Ерика. На всичкото отгоре частта за Дан бе сериозно изпитание за нея. Как би могла да предаде самия него и семейството му по подобен начин? Същевременно обаче усещаше, че трябва да я включи. За първи път гореше от желание да сътвори нещо лично. През годините отхвърли толкова много други идеи, че не можеше да се откаже и от тази. Реши първо да се концентрира върху книгата, а след това да мисли за емоциите на засегнатите лица.
Работи енергично почти час, когато на вратата се позвъни. В първия момент се подразни, че я прекъсват точно когато е влязла в ритъм, но в следващия миг реши, че може да е Патрик, и изтича надолу по стълбите към външната врата. Усмивката бързо изчезна от устните й, когато видя кой стои отвън. Пернила изглеждаше ужасно. Сякаш се бе състарила с десет години от последната им среща. Очите й бяха подути и зачервени от плач, косата — рошава, а в бързината, изглежда, бе забравила да си облече топли дрехи и сега зъзнеше само по една тънка жилетка. Ерика я пусна да влезе вътре на топло, след което импулсивно я прегърна и утешително започна да я гали по гърба, както стори с Дан няколко часа по-рано. Този жест пречупи окончателно Пернила и тя се разрида на рамото на Ерика. Когато след малко вдигна глава, тушът й се бе размазал още повече под очите. Приличаше на същински клоун.
— Извинявай.
Погледна с насълзени очи към рамото на Ерика — белият й пуловер се бе боядисал в черно от туша.
— Няма нищо. Не мисли за това. Влизай.
Ерика прегърна Пернила през рамо и я поведе към всекидневната. Усещаше как цялата трепери, но не вярваше да е само заради студа. За секунда се зачуди защо Пернила е решила да дойде именно при нея. Все пак тя бе приятелка по-скоро на Дан. Затова й се струваше леко странно, че Пернила я е избрала, нея, а не някоя от приятелките си или дори сестра си. Но сега, когато вече стоеше тук, Ерика щеше да стори всичко по силите си, за да й помогне.