— Тя ще те предупреди, ако има опасност.
После ми показа малък пистолет от раклата. Подаде ми го доверчиво, зареди го и ме научи как да стрелям.
— Прицелваш се и натискаш спусъка. Много е лесно.
На шега се прицелих в главата му.
— Така ли?
Гунар се засмя.
— Не си добра, сигурно няма да уцелиш.
— Но така ще уцеля. — И опрях дулото в слепоочието му, без да трепна.
Гунар избухна в смях.
— Хайде, давай, сигурно ще ти засече.
Бих могла да го сторя, но нямах смелост да стрелям.
Понякога, точно като в онзи момент, всичко, което изживявах, ми се струваше една лоша шега; фарс, представен на остарелия подиум в стария салон на училището. Но беше реалност.
Навън термометърът показваше поне четирийсет и шест градуса по Целзий под нулата и Гунар прецени, че времето е добро. Навлече се толкова, че почти не можех да го позная, и се сбогувах с него, сякаш беше главният герой от документален филм за ескимосите.
— Пази се — казах му на тръгване, в ролята на страдаща приятелка. — Много се пази — настоях.
— А ти наблюдавай и най-вече не излизай навън, че тази мечка може да се навърта наоколо — предупреди ме Гунар, видимо изпълнен с грижовна обич.
Разделихме се като двама влюбени, като щастлива двойка, която очаква първото си дете. Махах с ръка от прага на вратата най-много две секунди и влязох бързо, преди леденият вятър да нарани очите ми.
Гунар се отдалечи в хоризонта. Наивно вярвах, че най-накрая ме е оставил сама.
Отне ми два часа да отворя старата ракла. Успях с фиба за коса. Извадих кинжала и пръчицата и дълго ги милвах. Първото нещо, което направих, бе заклинание за мощен предпазен щит на дъщеря си и магия за защита на хижата. После с всички сили опитах да се свържа с Деметер. Но вече знаех, че няма да даде резултат. Бременността не позволява да изпращаш или получаваш известия по телепатичен път, затова от китоловния кораб не можах да установя връзка. Макар че, ако успеех да омагьосам една вещ, само една нейна вещ, навярно по силата на някаква магия щеше да получи моя сигнал. Порових сред малкото стойностни неща, като си спомних, че ми беше подарила едно кожено портмоне, и неочаквано от него падна на земята пръстенът с изумруд, който бях задигнала от фермата на Гунар. Падна или по-точно се изтърколи на пода. Защото пръстенът изскочи като жив, ловък и игрив, въртеше се като пумпал. Говореше ми, искаше да ми каже нещо. И го разбрах. Молеше ме да си го сложа.
В същия момент, щом го надянах на пръстта си, се появи духът, който притесняваше Гунар през последните дни. Но този път беше с млад и силен инуит.
Мислеха, че не мога да ги видя, нито да ги чуя, и затова започнаха да се карат под носа ми.
— Видя ли какво нахалство? Носи изумрудения пръстен на господарката. Нали не си въобразява, че ще й служим — изкоментира изследователят със заскрежената брада.
Инуитът не се поколеба:
— Ами разбира се. Затова бяхме призовани.
Погледнах пръстена и смаяна направих връзката между него и явяването на духовете в мига, в който го сложих. Миналия път, когато го носих, се появи Арна.
— Откраднала го е от госпожата, не е неин — възрази изследователят, който, освен че имаше дрезгав глас, не спираше да кашля.
— Наш дълг е да й служим. Пръстенът е на ръката й, значи тя е нашата господарка.
Не можех да повярвам. Имах силата да призовавам духове и да ги командвам.
— Да бе, да! — въстана туберкулозният изследовател, който само протестираше за всичко.
— В такъв случай изчезвай — предложи добрият инуит, който, освен че беше готов да ми угажда, бе и много красив.
— Губиш си времето — измърмори изследователят. — Не може нито да ни види, нито да ни чуе.
Инуитът сви рамене и ме погледна.
— Все едно, цялата вечност е пред нас, а освен това тя е прелестна.
Разчувства ме. Жалко, че сърдитият изследовател искаше да провали мига.
— Арук, да си тръгваме! Заповядвам ти да изчезнеш с мен.
Арук, така се казваше инуитът, не му обърна грам внимание.
— Това е заповед.
— Съжалявам, Шолдър, но не ти командваш.
Изследователят с немско име подивя.
— Как така не командвам?
— Що се отнася досега, няма спор по въпроса, но честно казано, ти и преди никога не си командвал, дори докато беше жив.