Арук се намеси отново и каза нещо изненадващо:
— Не стреляй, тя е твоя приятелка. Иска да те защити.
Пръстът ми се парализира. Мечката ме гледаше и в очите й прочетох потвърждение на думите на Арук. За Леа обаче тя беше опасно животно и се възползва от суматохата да се хвърли върху нея и да я ухапе.
Мечката изръмжа от болка и с един замах запрати кучката надалеч.
— Не искам да ти сторя зло — изръмжа мечката.
Незабавно спрях следващата атака на Леа, която беше побесняла от кръвта и болката от раната, която й бе причинила мечката.
— Леа, мирна, Леа!
И безразсъдно прегърнах мечката, за да я спася от зъбите на Леа. Ако се бях замислила и за миг, нямаше да го направя, но както винаги импулсивността ме спасяваше. Мечката не ме смачка в смъртоносна прегръдка, напротив, стопли ме с кожата си и ме погледна с интелигентен поглед.
— Ще те защитя — изръмжа.
Арук ме извади от състоянието на недоумение.
— Деметер е поискала помощ от клана на мечките и те са изпратили голямата майка да те защити.
Ледът, който сковаваше сърцето ми в последно време, тутакси се стопи. Значи майка ми не се е отрекла от дъщеря си. За щастие, все още мислеше за мен.
Арук посочи мечката.
— Тя е единствената ти надежда да избягаш оттук. Може да те храни, води и защитава.
— Тогава ще избягам с нея — реших в момент на лудост, като търсех ръкавиците си.
За щастие, Арук беше експерт в експедициите.
— Да не си луда? Би умряла веднага. Трябва да изчакаш да премине суровата зима. Трябва да изчакаш пролетта.
— През пролетта ще бъде твърде късно. Дъщеря ми ще се роди.
Арук беше трезвомислещ.
— Ще трябва да изчакаш да се роди.
— Ще е твърде късно — повторих аз. — Гунар е поел ангажимент да занесе Диана на Ледената кралица. Ти я познаваш. Сигурно е жестока и капризна.
Арук се почеса по главата.
— Ще убедиш Гунар, че си зле, много зле, че без кърмата ти момиченцето ще умре. Гунар ще почака и ще накара майка си да чака.
Замълчах в очакване.
— А после какво?
Арук беше човек на действието и опитен полярен специалист.
— Когато започне топенето на ледовете и ти заедно с момиченцето имате сили да поемете по обратния път, тогава мечката ще нападне Гунар и ще те отведе при Сармик, матриаршата на рода на мечката. След като стигнеш там, няма да си на сигурно място, но поне ще си по-защитена.
Бях във възторг от услугата, която ми беше направил Арук. За малко не убих мечката и не допуснах голяма грешка.
— Как ще знае мечката, че е време?
Арук не се притесни от въпроса.
— Ще потъркаш пръстена и ще повикаш за помощ. Аз ще ти я изпратя.
Спомних си и за другата заплаха от последните седмици, от която бях бягала.
— Ами Баалат? Защо Черната дама не ме преследва?
Арук се изсмя.
— Под закрилата на Ледената кралица си. Това е нейна територия и не й позволява да се приближи. Естествено, когато се отдалечиш, тя ще се опита отново.
Така че бях като заложница, разкъсвана между двете Одиш, а дъщеря ми беше стръвта и на двете.
Укротих дрезгавото ръмжене на Леа, като я потупах нежно по шията. Не приемаше да симпатизирам на старата й неприятелка — мечката, но беше така и я подканих да я помирише, за да не лае на нейното присъствие. После прекарах ръката си по меката мечешка кожа, тази тъмна кожа, покрита с бели косми, почти като на албинос, която, освен че изолираше, й помагаше да задържи цялата топлина на слънчевите лъчи.
— Ще те кръстя Камила — казах й, — като невъзможната любов на Кристиан-Мо.
Мечката прие името. Вече беше на път да изкопае своята бърлога, за да подготви убежището, където да роди. Тя щеше да роди два месеца преди мен и през това време щеше да гладува, докато кърми малките си. Сбогувах се, като й пожелах късмет, докато се отдалечаваше с бързи скокове, въпреки сто и двайсетте си килограма отгоре заради бременността. На нея щеше да й е безкрайно по-лесно, отколкото на мен. С близо четиристотин килограма и огромния си таз тя щеше да роди смешни мечета по около половин килограм. За разлика от мен, с моите петдесет кила и тесен ханш щях да родя трикилограмово бебе с огромна глава. На женските от човешкия вид винаги ни се е падало най-лошото в историята на еволюцията. Следващия път, когато се видим, с нас щяха да бъдат бебетата ни, но мечката имаше сто пъти повече възможности да оцелее от едно раждане, отколкото аз.