— Ами Аполо?
— Не можем да го вземем с нас. Карен ще се грижи за котката ти.
Тръгваха, отиваха си, нямаше да види повече нито Рок, нито Клодия. Не успя да се сбогува както трябва, не успя дори да целуне Рок, макар че беше на косъм. Чувстваше се много нещастна. Ако такава й беше съдбата, то очевидно още не беше готова да я посрещне.
След тях трите магьосници зашепнаха магически слова и Анаид осъзна, че благодарение именно на тяхната магия мъглата щеше да ги скрие от очите на простосмъртните и мощното им заклинание щеше да ги защитава от нападките на Одиш. По-късно трябваше да се справят сами.
— Какво стана?
Селене държеше здраво волана и й зададе само един въпрос:
— Отваряла ли си кутията с жезъла?
Анаид притисна ръка към гърдите си.
— Показах го на Клодия.
Селене я предупреди:
— Никога повече да не си го показала. Открили са ни.
— Кой?
— Не знам. Само знам, че се опитаха да ни го отнемат.
— Как така?
— Кутията беше отворена, а жезълът — до прозореца.
Анаид се разтрепери и се сви в колата. Селене включи отоплението.
— Искаш ли да слушаш музика?
— Каквото и да направя, го правя зле, нали?
— Не е задължително.
— Чувствам се виновна.
Селене не я утеши.
— Както и да се чувстваш, някоя Одиш се опита да ни вземе жезъла. Дори не се и представи. Не знаем коя е, но след като си отворила кутията и си показала жезъла на Клодия, си разкрила тайната пред Одиш… Знаеш ли какво означава това?
— Да, че съм безразсъдна, наивна, глупава, която само мисли за купона и приятелите си и че въобще не мисля за Омар, затова че зависят от мен…
И в крайна сметка Анаид се разплака.
Селене се разчувства и й подаде носна кърпичка.
— Избърши се.
Селене я остави да се успокои. Когато забеляза, че дишането й се е нормализирало, прошепна:
— Съжалявам. Не искам да те разстройвам. Но е много трудно да правиш забележки за поведение, без да внушиш чувство за вина. Деметер винаги ме караше да се чувствам ужасно. Беше типично в неин стил и аз се заклех да не го повтарям с дъщерите си.
— Не ни сравнявай — запротестира Анаид. — Ти не може да си се чувствала зле, не си била потисната от отговорността, която имам, не си притежавала жезъла.
— Грешиш в някои отношения. Аз имах огромна отговорност, която тогава не знаех, и, да, чувствала съм се зле, прекалено зле, защото по моя вина умряха много невинни.
Анаид остана без дъх.
— Какво каза?
Селене заговори отново:
— Ще продължа с историята си оттам, докъдето бяхме стигнали. От деня след празненството. След като се бях влюбила в Гунар и разбрах, че е гаджето на най-добрата ми приятелка, опитах да се откажа от него, но без успех.
Глава трета
Завръщането на Баалат
Същия следобед Деметер ме извести, че иска да ме види колкото е възможно по-скоро. Използва телепатичното повикване, което използваме ние, магьосниците Омар, при спешни, нетърпящи отлагане случаи. То може да бъде неуместно, рисковано и дори проблематично, но получиш ли го, няма как да откажеш и да не дотичаш. Веднъж леля Криселда на път за Ню Йорк настоя да се приземи самолетът, но разбира се, не й обърнаха никакво внимание.
Когато й се обадих, установих, че Деметер е твърде загрижена. Нареди ми да се срещнем след половин час и да се приготвя за път.
Неохотно й се подчиних. Нарежданията и бързането не предвещаваха нищо добро. Освен моя майка Деметер беше водач на клана на вълчицата, на скитското племе, на конфедерацията на племената на Иберийския полуостров и най-вероятно — ако стратегията й се окажеше успешна, което впрочем не ме вълнуваше ни най-малко — матриарша на западните племена. Не можех, под какъвто и да е предлог, да не се подчиня на ръководител от такъв ранг.
Трябваше да взема всички необходими предпазни мерки, за да се подготвя добре за пътуването, а това означаваше преди всичко да се пречистя добросъвестно, да направя заклинание за защита, да взема в един сак най-необходимото за два дни и без да вдигам шум, да сменя до три таксита, за да пристигна на гара Север в Барселона.