Выбрать главу

Старата железопътна гара приличаше на огромен хангар. Беше претъпкана с автобуси, от мегафоните постоянно обявяваха потеглянето им за всички краища на Испания и макар да цареше ужасен хаос, беше едно от най-сигурните места за обмен на информация, документация и безпроблемно пътуване до различни точки. За момента това беше мястото, където провеждахме тайните си срещи. Гарата беше заменила вече старите и неизползвани явки, където преди са се събирали магьосниците, пратенички на племена от четирите посоки на света.

Реших, че наметалото ми на елф ще е подходящо за целта, и така маскирана се появих в кафенето на гарата.

Както и се боях, Деметер ме упрекна:

— Махни наметалото, Селене. Това не е игра, не си играем на елфи и принцеси.

— Модерно е.

— Омар трябва да минаваме незабелязани и дискретни.

— Плитката ти не е незабележима — възразих аз. — И косата ми също. Простосмъртните не носят толкова дълга коса.

— Знам и неотдавна го обсъждахме на един събор. Решихме да крием косите си, като си ги сплитаме и връзваме, а също и да позволим на някои девойки да си ги подкъсят, но сега не е време да говорим за маловажни неща. Нуждаем се от теб за много важна мисия.

Сърцето ми подскочи. Бях помагала при някои раждания и бях носила спешни съобщения, но мисия, това беше друго нещо.

— Отнася се до смъртта на едно бебе… в някакво малко селище.

Изтръпнах. Няма нищо по-ужасно за една Омар от това да посрещне болката на майка, която е загубила чедото си.

— И аз трябва да я утеша?

Погледът на Деметер стана по-суров.

— Не, няма да я утешаваш. Затова си има близки.

— Ами аз не разбирам от мъртъвци.

— С установяването на смъртта се е заела доктор Бауман.

— Тогава?

— Случаят е по-специален. Направи ни впечатление начинът на извършването. Прилича на ритуал. Може да има нещо общо и с други такива случаи.

— Искаш да кажеш, че подозирате намесата на някоя Одиш?

— Така изглежда.

— И какво трябва да сторя аз?

Замълча, беше притеснена.

— Да направиш репортаж. Нали учиш журналистика. Необходимо ни е, от една страна, добре обосновано обяснение, което да бъде официално и публично разпространено, и друга версия, която да ни даде вярната посока в нашите разследвания.

Изненада ме.

— Искаш от мен да излъжа Омар и само пред матриаршите да разкажа истината.

Деметер потвърди:

— Бързо схващаш.

Едва от три месеца бях във Факултета по журналистика, но ако имаше нещо, което ни бяха набили в главата още от първия ден, то бе използването на журналистиката за незаконни цели.

— Етиката на журналист не ми го позволява. Истината е една и мое задължение е да я предавам вярно и точно.

— Задължение ли? Какво ти задължение! — Деметер се разяри. — Нямаш ни най-малка представа какво означава тази дума. Докато се веселеше на карнавала, стана най-потресаващото клане на магьосници Омар от двеста години насам.

Замълчах. Не знаех нищо. Никой не ми беше казал нищо. Деметер се успокои и пое въздух, за да събере кураж и да ми обясни какво се е случило.

— Одиш са се възползвали от отсъствието ни в нощта на Имболк, за да се доберат до много бебета и момиченца. Трийсет и седем жертви, а боя се, че може и да са повече, но това са данните до момента. Все още сме покрусени.

Онемях от ужас. Най-щастливата нощ в досегашния ми живот е била нощ на смърт и отчаяние. Беше несправедливо. Дори паметта ми играеше лоша шега. Според календара на Омар, първата ми любовна нощ щеше да е след злокобен ден, черен ден, в който ще бъдат призовавани имената на множество невинни, ден на ритуали за пречистване и заклинания за покой.

Имаше нещо странно. Ако тази нощ беше опасна за всички Омар, защо Деметер не ми се бе обадила веднага, за да се увери, че съм жива и здрава? Не се ли тревожеше за мен?

Майка ми прочете мисълта. Можеше да го прави в мое присъствие и в близост до мен.

— Обадих се у вас и говорих с Карла. Тя ме успокои, че си добре, че и трите сте добре.

Отдъхнах си облекчена. За момент си помислих, че майка ми не се интересува от мен. Деметер ми подаде билет за автобуса.

— Чуй ме сега. Ще отидеш в това село, Урт. Ще разпиташ майката на бебето, вълчица, наречена Елена, библиотекарка е. Ще се настаниш на този адрес и ще се свържеш с онези Омар, които са имали връзка с малката при убийството й. Ще разследваш всичко, което ти се стори важно. Ясно ли е?