Записах коментара й с трепереща ръка и Карен продължи разказа си.
Изглежда, Елена, майката, стоически издържаше в чистене на къщата, за да посрещне посетителите, и в приготвяне на храна, за да ги нагости. Силите на Елена се изчерпваха и преди съвсем да рухне, пристигна сестра й и й приготви някаква горчива отвара, която я приспа и тя потъна в непробуден сън, който трая около десет часа. Когато се събуди, не помнеше Диана. Образът на дъщеричката й бе изличен от паметта й. Сестрата на Елена се примоли на зет си да не я споменава, тъй като, за да оцелее майката, единственият начин е забвението. А и Елена щеше да се кълне, че никога не е имала дъщеря. Съпругът се съгласи и така се приключи с майчинството на Елена. Беше затворена страница от живота й. Също като при много други Омар, загубили рожбите си. Дори нямаше да присъства на погребението.
— Значи, Елена няма да може да ми помогне.
— Да не ти е хрумнало да я разпитваш.
— Ами братчето, малкият Рок? — попитах.
Карен се разчувства:
— На него не му дадоха от билето на забравата, никой не му обърна достатъчно внимание. Дори майка му. Много беше малък, а на тази възраст децата все още не говорят, нито пък разбират.
— Но — заключих — е единственият, който знае какво се е случило.
Наумих си да говоря с детето на другия ден и да се запозная с тази смела майка, която бе загубила дъщеря си, но не и силния си дух.
Исках да си легна и да сънувам Гунар, но Карен беше много приказлива и възхитена да се запознае с вълчица на своите години и, за нейна чест, дъщеря на великата Деметер, новата матриарша на конфедерацията на племената от Западна Европа. А като си помисля, че ми беше напълно безразличен постът на майка ми…
Карен ме разсея от мислите ми за Гунар, като ми разказваше безброй забавни истории за живота с майка си. Говори ми за многото места, където бе живяла. Естествено, не можеше да се мери с мен. Родила съм се в Олимпия, първите ми зъбчета са поникнали в Хераклион, прекарах детството си в Помпей, израснах в Таормина, станах жена в Гранада и започнах следването си в Барселона. Имахме много общи точки в биографиите си. Голямата съществена разлика се състоеше в това, че Карен си спомняше за детството си като за нещо уникално, неповторимо и изпълнено с щастие. Беше горда, че е Омар, искаше да бъде Омар и да живее като майка си, с немски произход, която беше обиколила половин Европа по пътищата, вечно скитаща, макар и винаги свързана с планината, където нощем при пълнолуние вълчиците виеха. Като в Ордино, малко селце в Андора, където прекарала моминството си и откъдето пазеше най-добри спомени.
Какво нещо е случайността. Ордино е селото на Мерицел. Попитах я, но отговорът на Карен ме смая:
— Мерицел Салас казваш? Не, не я познавам.
Помислих си, че се майтапи с мен.
— Слабичка, руса, с блестящи очи, променливи като дъгата, много сладка. Рисува и учи приложно изкуство.
— Не, не я познавам — настоя Карен.
— Винаги е живяла в Ордино. Баща й е вдовец и много богат. Има бензиностанция и магазин за електрически уреди.
— Невъзможно. Често минавам оттам, защото оставих добри приятели. Собственикът на единствената бензиностанция се казва Кампс, на седемдесет и девет години е и има трима синове ергени. А и в Ордино няма магазин за електрически уреди.
Благоразумно си замълчах. Може би бях объркала селото, макар да бях сигурна, че точно това име чух от устата на Мерицел.
Преди да заспим, Карен ми направи признание:
— Знаеш ли, има нещо, което ми липсва.
— И какво е то?
— Приятелка, с която да си споделям тайните. Вълчица на моите години, която да знае колко объркващо и трудно е да си магьосница.
— Да, разбирам те. И с мен е така.
Беше вярно. Но моето желание не беше да си имам приятелка. Желанието ми беше да обичам Гунар завинаги.
— Може ли да те помоля нещо?
— Кажи?
— Нека бъдем приятелки.
Не отговорих веднага. В последно време приятелствата ми бяха станали твърде обвързващи и обременяващи, но Карен беше толкова искрена, че се уплаших да не я обидя, ако не й отговоря:
— Живеем далече, учим различни специалности.
— Независимо от това можем да споделяме една мечта.
— Каква?
— След години, вече като зрели жени, да се съберем тук в Урт, в тази къща.
Стана ми смешно.