— В тази къща?
— Продават я на изгодна цена. Не ти ли изглежда прекрасна?
Изглеждаше ми, но се изсмях.
— Да не си решила да я купиш?
— Защо не?
Може би беше права, може би се нуждаех от приятелка вълчица, с която да споделям мъките си.
— Защо не — отговорих.
И така заспахме. Спомням си, че сънувах как с Гунар живеем в дома на виконта, защото си греехме ръцете на домашното огнище, а аз се облягах на рамото му и слушах разказа му: някаква кървава исландска история за храбра жена, която отмъщава за смъртта на баща си и брат си, жертвайки собствения си син заради страхливостта му. Спомням си също, че до нас имаше детско креватче с момиченце, наречено Диана. А най-изненадващото беше, че малката Диана ни беше дъщеря, на Гунар и моя, и все още бе жива. Събудих се, обляна в сълзи…
Действително малкият Рок имаше големи очи, черни и живи, като горящи въглени. Гледаше ме с възхищение. Слушаше как го питам и разпитвам какво е станало със сестричката му. Но детето ме пипаше за косата с пълничките си ръчички и мълчеше.
Реших да възпроизведа ситуацията. Хванах го за ръчичка и го заведох в кухнята. Не искаше да влезе. Застопори се на прага и отказваше с глава. Стана ми много мъчно, защото трябваше да го направя. Вдигнах го на ръце и влязох с него. Изражението му беше неописуемо, когато погледна вътре. После видя празния мрамор, посочи с пръстчето си към фурната.
— Лоша, лоша, върви си, лоша — смело крещеше.
Изненада ме убедителността му и използвах, за да го залея с въпроси:
— Кой взе сестра ти?
— Лоша.
— Познаваш ли я?
— Лоша.
— Жена е, нали?
— Лоша.
Невъзможно. Малкият Рок сочеше, без да спира, фурната. Беше развълнуван и нервен. Боричкаше се в ръцете ми и трябваше да го оставя на земята. Но щом го оставих на пода, реагира неочаквано, отправи се към фурната, отвори железния капак, вмъкна ръчичката си и тъкмо да му се скарам, останах безмълвна. Рок бе извадил змия от фурната. Беше зашеметена, но жива, а детето с внезапна смелост и безразсъдност, характерна за възрастта му, я захвърли на пода.
Спасих го за част от секундата. Бях бърза в реакцията си и го хванах навреме, като избягнах змията да се съвземе внезапно и да го ухапе по ръчичката. Без никакво колебание оставих Рок настрани в безопасност, въоръжих се с машата и ожесточено я ударих. Един, два, три пъти, докато й смазах главата, а виещото й се тяло се загърчи в предсмъртни хрипове.
Тогава се случи нещо, което силно ме притесни.
Змията се усукваше и движеше, оставяйки река от кръв след себе си. Очевидно искаше да стигне до вратата, може би за да избяга. Без много да му мисля, взех огромен нож, който беше върху мрамора, и с едно точно замахване й отсякох главата. Рок заплака и сочеше с пръстче следата от змията. Това, което приличаше на капки кръв, в действителност бяха надписи, открояващи се на тъмния под. Бяха знаци от азбука. Настръхна ми косата. Онова противно създание беше очертало няколко думи, преди да умре.
Змията не бе просто змия, беше нещо повече.
Взех фотоапаратчето и направих две моментални снимки. Когато бях сигурна, че знаците ясно се разчитат, изтрих следите с кърпа и съобщих на останалите Омар. Деметер ме бе помолила за дискретност и действах дискретно.
Рок все още плачеше, когато доктор Бауман влезе в кухнята и с един-единствен поглед светкавично разбра какво се е случило — хлипащото дете се беше хванало за краката ми, обезглавената змия и ножът, изцапан с кръв.
Станах героят на деня, център на всеобщото внимание. Предпочетох да замълча, тъй като откритието, до което бях достигнала, беше толкова потресаващо, че не можеше да бъде споделено, а направените снимки, които ревниво пазех в джоба си, ме изгаряха от любопитство.
Внимателно преписах един от знаците и го показах на тантурестата, но вече усмихната Елена, която пиеше капучино.
— Финикийски — потвърди без място за съмнение, след като му хвърли един поглед.
Преписах друг знак, но резултатът беше същият. Трябваше да я излъжа, че правя проучване за университета. Тя самата ме настани в библиотеката си, за да имам достъп до каквито искам справки.
Елена, за разлика от мен или Деметер, беше запазила всички семейни книги и бе създала една прекрасна библиотека. Масата и рафтовете от масивен дъб бяха претъпкани с древни ръкописи, пророчески сборници и дебели томове по билкарство, медицина, астрономия, астрология и антична история.