Разтрепериха ми се ръцете, когато разчетох думата, която беше изписала змията. Не можех да повярвам, но там пишеше: „Баалат.“
Значи, това не беше рожба на фантазията ми, не бе черногледство или плод на песимистично настроение. Ритуалът по убийството на момиченцето и фактът, че змията бе обладана от някаква по-висша сила, която й диктуваше думите на божественото име, говореха за едно: Баалат не беше изчезнала.
Притеснена и уплашена затърсих между книгите. Отхвърлях едни и други, твърде общи и банални, заобикалящи проблема или изобилстващи от излишни метафори… Накрая намерих книгата, която ми трябваше. Трактатът на Ингрид ми отвори очите за истината. При разработката бяха използвани като източник проучванията на Мин за жените Одиш в древността, които били възприемани като въплъщение на различни божества и благоговейно почитани.
Добре известни са безчинствата на кръвожадната и страховита Одиш-Баалат, почитана от финикийците като богинята Истар. Недотам познати обаче остават зловещите й машинации и черните й магии; както и пророчеството за нейното завръщане (…)
С уменията си на зла магьосница Балаат придобила познания, стигащи отвъд пределите на света на простосмъртните. Различни източници за времето на царуването й в Билбос, Тиро и Картаго свидетелстват за изключителните й умения, говорят за способността й да съживява мъртвите и да ги превръща в безволеви, покорни на властта й същества. Те ставали нейни пророци, верни служители с разлагаща се плът; не се бояли от смъртта, тъй като вече били мъртви. Говори се, че Баалат посещавала бойните полета и там слугите й събирали вътрешностите на убитите, за да приготвя от тях отвари, с които съблазнявала крале и търговци. Баалат търгувала с противоотрови срещу смъртоносни ухапвания от змия и скорпион и лекове за пагубни болести. Така успяла да избяга от Тиро и да се скрие в предградията на още младия град Картаго след нападението на Александър Велики, но римляните не гледали благосклонно на уменията й, тъй като отричали човешките жертвоприношения. Това бил крахът на Баалат, която загинала от безмилостния меч на Сципион и за назидание била изгорена по-късно, а прахът й — разпилян из опустошения град. Преди да я обезглавят, доведена до крайно изтощение от преследването и изоставена от хората си, Балаат произнесла думи, които един центурион на Сципион — поетът Марсел, отразява така: „Ще се завърна от мъртвите, за да зачена избраницата, и волята ми ще триумфира над предсказанието и над чуждите съдби.“
Повече никой не я видял или чувал и името й не било споменавано.
След разкопките на некропола на Картаго и в светлината на някои проучвания на различни документи и съвременни сведения се осмелявам да изкажа предположение, че Баалат не е била напълно и окончателно унищожена и е възможно със спиритистките си способности да се завърне между живите със собствена воля, превъплътена в някое животно, дете или мъртвец, трите форми, които нямат собствена воля и могат лесно да бъдат обладани от нея.
Мощта на богинята ще се увеличи със силата и енергията на онези, които я съзерцават, приемат нейната самоличност и отправят молбите и желанията си към нея.
Баалат, великата черна магьосница Одиш, черпела сили от кръвта на онези, които й били принасяни в жертва или възпроизвеждали нейния образ по празненства и церемонии. Всеки, който погледнел лицето й, умножавал мощта й, а самото споменаване на нейното име, материализирало духа й. Уплашени от нейната жестокост, гражданите на Тиро и Билбос избягвали да произнасят името й, за да не увеличат безчинствата й.
Легендата за нейното завръщане, поизбледняла с времето, се счита от някои Омар за неправдоподобна и малко вероятна. Аз обаче, съдейки по някои данни и в светлината на ред доказателства, не съм на тяхното мнение. Великата вещица Баалат може да се завърне между живите след появата на избраницата, предсказана като неизбежна в пророчествата.
Не можех да чета повече. Излязох трепереща от библиотеката, неспособна да отвърна на милото отношение на останалите Омар. Бях под силен емоционален шок. Карен ме поздрави и ми сподели, че тя не би била способна да убие змията и че аз съм много смела.
Не отговорих. Колко заблудени бяха всички! Аз не бях смела, а една нещастна глупачка, която си играеше с огъня и предизвикваше смъртта на много невинни. Стомахът ми се беше свил на топка. Сякаш буца бе заседнала на гърлото ми и ме задушаваше. Чувствах се жалка и подла, затова че се бях маскирала като богинята, затова че го бях направила два пъти последователно, затова че бях вдъхнала живот на нейния образ, тяло и символи, излагайки ги на показ пред очите на хиляди хора в нощта на карнавала. Всеки, който ме бе погледнал, беше видял Баалат и чрез възхищението си я бе заредил с енергия. Така Баалат бе успяла да събере необходимата сила, за да се материализира нейният дух и да предизвика завръщането й.