Дълго време не си проговорихме. Оставихме телата да говорят. Докато най-накрая, премалели, се спогледахме, както се гледат влюбените — с нежност.
— Защо постоянно мисля за теб? — сподели той.
— Аз също — признах, — но то не е лошо. Това, предполагам, е любовта.
Гунар беше по-голям от мен. Може би на двайсет и пет? Но беше с далеч повече опит. Поклати глава и ме прегърна.
— Понякога любовта е измамна. И това е, което ни се случва. Не можем да мислим, само чувстваме.
На мен все още не ми се струваше осъдително, като изключим мъката на Мерицел. И двамата бяхме млади, свободни и бяхме влюбени. Гунар опита да се изясни:
— Да не си някой strandhőgg в живота ми.
— Какво да съм?
— Един strandhőgg — атака, изненада. Така са наричали викингите нахлуванията си по чужди земи. Нападали са без предупреждение, но са били бързи, ефективни и опустошителни.
Гунар стана от леглото и след малко се върна с бутилка ликьор и две чаши. Сипа и ми предложи от странната напитка.
— Медовина е. Божествено питие.
Първо отпих едва-едва, а после вдигнах чашата и я пресуших. Обземаха ме съмнения и ме човъркаше любопитството. Не ми допадаше много сравнението му.
— Така, значи съм нахлула в живота ти. Аз ли съм твоят strandhőgg?
— Не те очаквах, Селене. Хвана ме неподготвен.
Обидих се.
— Аз също не съм те търсила. Пътищата ни се пресякоха!
Гунар въздъхна.
— Вярно е, но може би не е трябвало да се пресичат.
Не обичах гатанките.
— Може ли да ми обясниш защо? Говори ясно.
Гунар ми напълни отново чашата и ме покани да се излегна до него. Завихме се с одеяло.
— Ще ти разкажа една история. Част е от исландската сага на Вослунд и се отнася за предопределената съдба на една жена, преди тя да се роди. Красивата Зигни, родена, за да продължи рода на Вослунд и да отмъсти за близките си.
Отпуснах се и се оставих меденият глас на Гунар сладко да ме унася.
„Имало едно време едно място, наречено Брансток, където живеел старият Вослунд в семейната си къща, заедно с тримата си синове и единствената си дъщеря Зигни, най-обичаната.
Зигни се грижела за родителите и братята си, най-силно обичала близнака си Зигмунд, защото са споделяли утробата на майка си, много си приличали и се разбирали без думи. Зигни и Зигмунд изгубили майка си при раждането и една сейдкона — пророчица — заклала гъска, за да предскаже бъдещето на семейството, и предрекла, че малката Зигни ще е тази, която ще увековечи името и честта му.
Но старият Вослунд не обърнал внимание на предзнаменованията. Когато сметнал за подходящо да омъжи дъщеря си, избрал най-добрия кандидат — благородника Сигейр де Готланд, и вдигнал пищно тържество по повод годежа. Сватбените подаръци били много, но най-впечатляващият бил от един старец с бяла брада и скрито под шапката му лице, който показал прекрасен меч с думите: «Подарявам този меч, направен от джуджетата, на онзи, който е способен да го изтръгне.» След реченото забил меча до дръжката в един стар дъб.
Сигейр пожелал този меч да е негов и пръв опитал да го извади, но тъй като бил омагьосан, мечът не се е поддал нито на силата, нито на ръцете му. Зигни не била влюбена в съпруга си, но в онзи момент разбрала с абсолютна сигурност, че ще е нещастна с него. Сигейр бил алчен, завистлив и отмъстителен. И Зигни съжалила онзи, който успее да извади меча, защото щял да си спечели завинаги омразата на Сигейр, съпруга й.
Опитали се благородници и от двете страни, най-добрите воини, всички поканени, а най-накрая, когато всички се отказали и напили, младият Зигмунд, близнакът на Зигни, докоснал красивата дръжка и мечът като по чудо се измъкнал от дървото и се озовал в ръката му.
Сигейр искал меча на всяка цена и му предложил в замяна злато, но Зигмунд отказал да го продаде. Тогава, побеснял, Сигейр взел жена си, подаръците и корабите и се завърнал с войниците си в Готланд — неговите земи. Въпреки това успял да изтръгне от стария Вослунд обещание, че ще го посети със синовете си.
Зигни хиляди пъти предпочитала да не види никога повече баща си и братята си, за да избегне по този начин трагедията, и се молила горещо на боговете никога да не дойдат на гости. Но баща й Вослунд бил храбър мъж и държал на думата си. Затова, след известно време, когато младата Зигни родила дете на съпруга си Сигейр, отправил корабите си към Готланд, да посети дъщеря си и зет си, а и да се запознае с внука си.