Щом видяла корабите на баща си, Зигни изтичала да ги предупреди да не приближават крепостта на съпруга й, защото им е приготвил засада. Но мъжете не я послушали и се отправили право към смъртта. Действително Сигейр убил стария Вослунд и хората му на бойното поле, успял да отнеме меча на Зигмунд и взел за заложници братята на Зигни. Вързал ги за едно дърво и ги осъдил на по-тежко от смъртта изтезание. През нощта вълк изял единия брат. На следващата — изял и втория брат. Когато останал само Зигмунд, сестра му Зигни помолила да го види, за да се сбогуват. Така и сторила и докато го целувала, му намазала лицето с мед. Същата нощ, когато вълкът дошъл да разкъса и Зигмунд, започнал да го ближе по лицето. Когато стигнал до устата му, Зигмунд стиснал здраво зъби и захапал езика му. Държал го в челюстите си и не го пускал. Захапката му била толкова яка, че издържала на предсмъртните гърчове на звяра, толкова отчаяни и бесни, че охлабили въжето.
Зигмунд избягал и се прибрал вкъщи. Зигни останала при съпруга и детето си, но се заклела да отмъсти за честта на семейството си. Тази мисъл не й давала покой и не й позволявала да е щастлива. Чакала няколко години, докато синът й порасне и може да пътува по море…
Възползвала се, че съпругът й воювал със Свеар, взела кораб и заедно със сина си се върнала в родната си земя, в къщата на Вослунд. Там се срещнала с брат си Зигмунд и му казала за намерението си да отмъсти за братята и за баща си, зарекла се, че няма да намери покой, докато не го стори.
На първо време искала Зигмунд да провери дали синът й е достоен Вослунд, с тяхната храброст, за да измие позора на фамилията. Зигмунд така и сторил. Казал на момчето да приготви хляб, а в чувала с брашното скрил змия, докато той и Зигни са в гората за дърва. Когато се прибрали, хлябът не бил готов и момчето си признало, че го е страх да пъхне ръката си в чувала, защото вътре имало змия. Изпълнена с мъка, Зигни убила собствения си син заради малодушието му.
Зигни разбрала, че само неин син от Зигмунд би наследил смелостта на Вослунд. За да се сдобие със син от собствения си брат, се преобразила като млада магьосница. И така заченала детето си от Зигмунд, после се прибрала с него у дома. Казвал се Зинфхотъл.
Зинфхотъл бил силно и благородно момче, но Зигни пак се бояла дали ще има качествата, за да изпълни дълга си и задачата, за която е предопределен. Така, когато навършил необходимата възраст, го завела при брат си Зигмунд, за да го подложи на изпитанието за смелост. След като му показали брашнения чувал, излезли. Когато се прибрали, хлябът бил готов. Зинфхотъл обяснил, че в чувала имало змия, но не се уплашил и изпълнил заръката на вуйчо си и майка си. Зигни се зарадвала. Синът й бил достоен наследник на Вослунд, във вените му течала кръвта и на двамата. Бил способен да измие позора от името на дядо си и вуйчовците си.
Зигни се върнала в земите на Готланд при съпруга си и оставила сина си да се обучава на бойно изкуство със Зигмунд. След известно време Зигмунд и Зинфхотъл отишли в крепостта на Сигейр, готови за борба. Но попаднали в капан, който им заложил Сигейр, и били заловени. Сигейр заповядал да погребат живи и двамата в общ гроб, покрит с тежък рунически камък. За щастие, преди да сложат плочата върху рова, Зигни се промъкнала сред сенките на нощта, подхвърлила магическия меч и изчезнала. Цяла нощ Зигмунд и Зинфхотъл се сменяли, докато успели да пробият камъка с меча. Не било трудно да убият пазачите, защото те се били напили в чест на победата. Баща и син събрали достатъчно дърва, запалили къщата на Сигейр и убивали всеки, който се осмелявал да излезе.
Извикали на Зигни да излезе, за да се спаси, но тя отказала. Обяснила им, че след смъртта на Сигейр най-сетне може да почива в мир. Била изпълнила мисията си да отмъсти за близките си. Като млада не й дали правото на избор и я принудили да се омъжи, но сега можела сама да решава и предпочитала смъртта. Прегърнала брат си и сина си за сбогом и влязла в къщата. Затворила прозорците и се предала на пламъците, които скоро я погълнали.“
Когато Гунар свърши разказа си, ми стана много мъчно за горката Зигни, принудена да се омъжи за врага си; за печалната й кончина насред пламъците и за това как, за да защити честта и да изпълни дълга си, е трябвало да пожертва сина си. Историята ми се стори някак прекалено трагична и като че тенденциозно поучителна. Не разбирах какво целеше Гунар.