За късмет, беше твърде изморена, за да продължи разговора. Изведнъж ахна:
— Лола! Съвсем забравих за нея.
Лично аз я потърсих и двете й дадохме вода и храна, и почистихме клетката й. Църкаща и любвеобилна, малката хамстерка заспа в ръцете на Мерицел, а аз легнах до тях като пазач. Не исках да заспивам, защото тогава ме връхлитаха предателски сънища, всяка нощ. Сънувах как Гунар тайничко идва при мен, а устните му шепнат любовни думи, ръцете му нежно ме милват, а очите му говорят по-красноречиво и от ласките му.
Не исках Мерицел да чуе как изричам името му насън.
Но за да го забравя, трябваше да унищожа всяка клетка от тялото си, трябваше да се самоунищожа.
Глава пета
Съдът на матриаршите
Щом майка ми Деметер получи сведенията от проучванията ми в Урт, отговорът й не закъсня. Призова ме спешно и трябваше да приготвя багажа си възможно най-бързо, за да отпътувам накрай света. Носех папката с направените от мен снимки в къщата на Елена и двата доклада за смъртта на малката Диана, единият предназначен да бъде разпространен в медиите, а другият да бъде обсъден от матриаршите. Плашеше ме реакцията им от разкритието за завръщането на Баалат. Нямаше да си спестя нито едно доказателство, нито пък да укрия данни. Ако го сторех, щеше да е глупаво, Деметер имаше хиляди начини да провери и рано или късно истината щеше да излезе на бял свят. Беше по-добре да призная грешката си и да поема отговорност. Беше ли случаен изборът на маската ми? Очевидно. И последиците от това ми действие бяха ужасни.
За нещастие, чувствах се страшно беззащитна. Без любовта на Гунар, без искреното приятелство на Мерицел, без човек, на когото да се доверя, имах нужда от нещо като майчина любов. Деметер обаче се бе изнесла в някакво молдовско село, Буковина, и изобщо не знаеше за моите душевни терзания, нито пък я вълнуваха. Наскоро бе станала матриарша на племената Омар от Запада и след като ме призова по телепатичен път, говорихме надълго по телефона, което ме успокои. Тонът й беше сърдечен, тя ме поздрави за прецизността, с която бях изготвила доклада. Изглежда не беше ядосана, в гласа й не се долавяше и нотка на недоволство или безпокойство по отношение на маскировката ми като Баалат. Точно обратното. Настоя възможно най-скоро да отида, матриаршите били нетърпеливи да чуят лично от мен всичко за хода и резултатите от проучванията ми.
И така, аз се упътих към Буковина, район, граничещ с Украйна, в близост до унгарска Трансилвания, заобиколен от високите Карпати. Бяха владенията на някогашната хилядолетна и всемогъща Одиш, унгарската графиня Ержебет Батори. Там бяха станали най-много убийства на Омар в нощта на Имболк. Шестнайсет смъртни случая от общо изчислените трийсет и девет. Не беше изненадващо. Гъстите и затънтени гори на Карпатите векове наред са били убежище на мечки, вълчици, орлици и кози и едно от любимите места на клановете от магьосници Омар.
Пътуването ми отне близо два дни и пристигнах в селото крайно изморена. Умирах за сън и почивка. Жадувах за легло, където да си отпочина и да се наспя. Вместо това Деметер ми даде горчиво кафе и хрупкав, доста вкусен ябълков пай и ме отведе в хола, където осем жени нетърпеливо ме чакаха около правоъгълна маса, отрупана с атласи, документи и атамета.
Там, пред мен, стояха митични магьосници, за които бях слушала още от малка: старата змия Лукресия, безстрашната коза Людмила, писателката жирафка Лил и начетената саламандърка Ингрид. Имаше само още едно младо момиче, което заместваше майка си като представител на клана на делфините. Беше биолог-маринист, на около двайсет и пет години, тъмнокоса, с атлетична фигура и с име, което издаваше същността й — Валерия. Беше въплъщение на смелостта. Никой и нищо не можеше да се изправи пред решителността на черните й, изгарящи като въглени очи. Тя първа заговори:
— Била е господарката от Билбос, Баалат, която нападна в нощта на Имболк.
Магьосниците посрещнаха думите й с тревожни шушукания. Валерия направи жест с ръка, като ги помоли за тишина, за да продължи:
— Обитавали сме земите покрай бреговете на Азия, Европа и Африка, но се наложило по-голямата част от нас окончателно да се скрием на островите, тъй като онези, които се заселиха по Мала Азия, древна Нумидия, в покрайнините на древния Картаген и по иберийския бряг са били систематично унищожавани от дамата от Билбос. Затова сме запазили много устни традиции, за да обучим дъщерите си как да се защитават от кръвожадната Баалат. Нашите песни и игрите ни предупреждават за опасността от дамата. И магьосниците от клана на делфините сме сигурни за завръщането на Баалат. Смъртта на младата Николета в Трапани и на бебето София в Херкуланум си приличат по начина на извършване на огнения и кървав ритуал, типичен за онази Одиш, която се правила на богиня на финикийците.