— Смятате ли, че нападението е свързано с конкретна стратегия? — поинтересува се Деметер в качеството си на водеща събранието.
— Смятаме, че дамата от Билбос с изненадващото си нападение има намерение да изплаши Омар, да си възвърне старите умения и най-вече да оспорва територията на други Одиш.
Валерия се спря и втренчено погледна Людмила.
— Вашата територия. Баалат е нападнала жестоко по земите на графинята — потвърди тя, като се обърна към матриаршата Людмила, говорител на Карпатите и техните долини.
Людмила, коза от селско семейство с големи и силни ръце, с лице, набраздено от дълбоки бръчки и с проницателни и живи очички, се съгласи с нея.
— Вярно е. Преди четири века графиня Ержебет ни наложи кървавия си десятък. Но методите й, освен жестоки, са били и много разнообразни. Ние, козите, мечките и елените, сме сигурни, че графинята, нашият вечен враг, не се е завърнала и че си е останала в Света на мрака, в очакване на подходящия момент.
— Какви разлики забелязахте в тези смъртни случаи? — попита отново Деметер.
Людмила си сипа чаша вода, може би за да преглътне потресаващия спомен за видяното, което беше длъжна да сподели на глас:
— В тази ситуация, както спомена Валерия, смъртните случаи са станали по странен за нас начин. Във всеки дом е имало пожар, а и още нещо — в къщата на Брасов, където е била обезкървена малката Грета, е открит змийският символ на Баалат, издълбан от огъня.
— И как изглежда — запита норвежката писателка Лил, която като млада била много хубава и все още пазеше блясъка на интелигентност в прекрасните си сини очи.
Людмила й отвърна тихо:
— Близо до Черно море майката на една костенурка успяла да зърне как през прозореца излита чайка, която бързо се изгубила в нощта. А по врата и ръцете на детето ясно се виждали белези от ухапвания, а също и от изгаряния.
Лил вметна:
— Това обяснява как успява толкова лесно да влиза в къщите. Одиш от Картаго се е преобразила на чайка.
Деметер, майка ми, се намеси:
— Не вярвам да е единственото й превъплъщение. Селене, дъщеря ми, бе изпратена в Урт след смъртта на малката вълчица Диана. Там се е сблъскала с Балаат, в едно от нейните преображения, и срещата е била крайно неприятна. Тя ще ви разкаже и ще ви покаже доказателствата.
Независимо че участието в съвета на матриаршите е огромна отговорност, не се чувствах напрегната или изнервена. Майка ми гласуваше доверие, като ми даваше думата и беше горда с разкритията ми. Чувствах се полезна, именно от това се нуждаех, за да преодолея лошия си момент. Заговорих ясно и отчетливо:
— Нападението над малката вълчица Диана в Урт, един огнен и кървав ритуал, бе дело на Баалат, преобразена на змия. Аз лично я убих и имам за свидетел дете на една годинка.
— На една годинка? Не ми изглежда достатъчно надеждно, за да свидетелства за толкова сериозно обвинение — позволи си да изкаже мнение козата Людмила.
Още от самото начало намръщената матриарша не гледаше на мен с добро око. Вероятно я дразнеше добрият ми съвременен и светски вид, който ярко контрастираше със скромността на облеклото и дома й.
— Няма никакво съмнение. Змията, преди да умре, изписа името си на финикийски. Ето тук са снимките.
След съгласието на майка ми извадих моменталните снимки, които бях направила, и ги раздадох на любопитните Омар. Докато преминаваха от ръка на ръка, недоумяващо шушукане изпълни салона. Майка ми сложи ред:
— Извинявай, Селене, бих искала Ингрид да обясни какво знае за Баалат и уменията й.
Саламандърката Ингрид си надяна очилата, извади някакъв пожълтял лист от документите си и зачете:
— Повреденият карбуратор… — тя внезапно млъкна. По погрешка беше взела фактурата за ремонта на старата й кола. — Извинете.
Като осъзна грешката си, й се наложи да изпразни чантата, докато намери документа, който търсеше, и най-накрая го откри, омацан с някакъв бонбон и с нарисувана маргаритка в ярки цветове в левия ъгъл.
— Отсега нататък ви моля само за едно — да не споменаваме повече името й. Да я наричаме Черната дама.