— Не, Селене нищо не знаеше.
Гласът на Людмила не прозвуча толкова милостиво като този на Лил:
— Кажи ни, Селене, как я призова?
Исках да се изправя, но краката не ми се подчиняваха. Исках да ги погледна в очите, но не можех да вдигна глава. Искаше ми се да заплача, но очите ми бяха пресъхнали.
Валерия ме хвана за ръката, предаде ми от силата си и моментално усетих прилив на енергия.
— Селене — прошепна тя, — Черната дама използва много хитрини. Веднъж успяла да накара една египетска Омар да направи ритуал за пречистване, за да се отърве от нея, но резултатът бил точно обратният. Мощта на Баалат само нараснала, увеличена от силата на египтянката.
Дали от думите на Валерия, от ръката, от топлотата или от смелостта й, но най-сетне аз се изправих и вдигнах глава:
— Имах силен импулс да се маскирам като нея в нощта на карнавала и го направих. За няколко часа бях Черната дама и всеки, който ме е погледнал, е видял нея.
Този път Деметер сведе глава.
— Разкрих намеренията й и забраних, но въпреки забраната тя не ми се подчини. Не съумях да възпитам дъщеря си и не заслужавам да съм ваша матриарша.
Тогава заплаках като първа глупачка заради поведението на майка си. Тя се срамуваше от мен и го заявяваше публично. Бях голямата пречка в живота и в кариерата й. Бях я посрамила, бях опетнила честта и доброто й име и сега, за да ги възстанови, тя ме изправяше на публичен съд. Виждах я способна да забие в мен атамето си, ако матриаршите вземеха такова решение. В този момент бях само една непозната, самотна, както никога преди.
Много неща ми се бяха струпали наведнъж — бях загубила любовта на Гунар, бях наранила Мерицел, а сега и майка ми се отдръпваше от мен и ме изоставяше. Всичко това се беше смесило и бе наслоило в душата ми болезнено усещане, което щеше да ме измъчва седмици наред.
— Селене, моля те, би ли изчакала отвън? — рече с дрезгав глас старата Лукресия, която по старшинство бе поела атамето, оставено на масата от Деметер.
Трепереща и угрижена да не избухна в неудържим плач, излязох от салона. Деметер дори не трепна, за разлика от Валерия, която любезно ме придружи. Вече навън, тя ме прегърна и ме успокои с такава нежност, каквато не бях виждала от собствената си майка.
— Това е само ритуал, глупаче. Нищо повече от протоколно изискване. Не си виновна за нищо. Безразсъдна си и малко егоцентрична, и точно тези ти слабости е използвала Баалат, за да се промъкне в съзнанието ти и да се възползва от теб.
Знаех, че отчасти е права, но това не оправдаваше безотговорното ми поведение и не ме успокояваше от суровото отношение на майка ми.
— Обичаш да се гледаш в огледалото, нали?
Погледнах Валерия и кимнах с глава в знак на съгласие.
Бяхме толкова различни. На нейните двайсет и пет години я влечеше да се гмурка в дълбините на морето и да гледа отблизо скаридите. Аз жадувах за целувките на Гунар, обичах да танцувам до припадък и да нося пръстени с брилянти по ръцете си. Бях безкрайно по-повърхностна и уязвима от Валерия.
— Обичам да ме наблюдават — изплаках.
— И го постигаш, хубавице, сигурно го постигаш.
— Суетна и капризна съм.
— Е, и… — попита Валерия.
— И лоша — казах, като тайничко се надявах да ме опровергае.
Така и стана.
— Не си лоша, Селене, просто си твърде импулсивна и не се срамуваш от красотата си. Това ще ти създава проблеми не само с мъжете, а и с жените.
— Да, вече имам такива.
— Я виж ти, отрано си започнала.
Изтрих сълзите си с ръка и тъкмо се готвех да разкажа на Валерия за отчайващото положение, в което неволно се бях озовала, влюбвайки се в гаджето на моята приятелка и така неволно бях направила трима души нещастни, но в същия момент ни прекъсна Людмила, която с рязък повелителен жест ме извика да вляза отново в салона.
— Когато искаш, ела на почивка в Таормина. На двайсет метра под водата проблемите изчезват… уверявам те — прошепна ми Валерия, като ме насърчаваше да вляза в мрачното помещение.
Валерия беше истинска прелест. Очарователно момиче, на което можеше да се разчита. За разлика от нея матриаршите бяха намръщени и сериозни. Деметер отново бе стиснала вълшебната си пръчица. Просто не бяха приели оставката й.
В качеството си на домакиня Людмила взе думата:
— Селене, не сметнахме за тежко провинение непослушанието ти, предвид това, че си била използвана от Черната дама. Въпреки това решихме, че характерът и съдбата ти ни задължават да вземем мерки за личността ти.