Колкото повече Мерицел сменяше такситата едно след друго, толкова повече аз се изнервях. Последната от трите коли, които взе, спря пред гара Север. Мерицел плати на таксиджията и влезе в старото хале. Изкачи стълбите и там, в кафенето на гарата, на същата маса, на която седях аз преди един месец, я очакваше Деметер.
Щом я видя, я прегърна и целуна с нежност, която никога не бях забелязала в отношението й към мен. Наблюдавах сцената от вратата. Не се осмелявах да помръдна. Какво ставаше? Защо Мерицел се срещаше с майка ми, както би го направила всяка Омар след телепатично повикване. Защо майка ми я беше посрещнала с толкова загриженост, с толкова обич? За какво ли говореха? Какво криеха?
Обърнах се и се прибрах в апартамента, питайки се коя всъщност е Мерицел.
Действително, след като обърнах чекмеджетата и гардероба, открих това, което търсех — атамето, ясеновата й пръчица, пентаграмата и изрязаната кукла от ризата на Гунар със зашит кичур от нейната коса. Беше направила заклинание за притежание.
Мерицел беше магьосница Омар като мен, Деметер и Карен. Не беше невинно момиченце. Беше подчинила волята на Гунар, използвайки магия. Затова Гунар ме бе отблъснал, затова беше пленник на Мерицел, макар и да не я обичаше.
Извадих една запалка и изгорих гневно куклата.
Защо Деметер ме излъга, като ми каза, че ще деля квартира с две простосмъртни студентки, когато в действителност Мерицел беше магьосница Омар? Защо не можах да го доловя, та нали магьосниците Омар се разпознаваме помежду си чрез погледа и жестовете? Защо Мерицел никога не ми го каза и ме накара да вярвам, че няма тайни от мен?
Отчаяна, направих едно последно проучване. Обадих се в Андора на предполагаемия адрес на Мерицел. Там не живееше никакъв Салас, не познаваха нито него, нито дъщеря му. Затворих и се изправих пред Карла, която изумено гледаше стаята на Мерицел, преобърната наопаки от мен.
— Какво си направила? — ме укори тя.
— Ами ти, ти какво направи? — въстанах аз. — С кой баща на Мерицел си говорила ти?
Карла погледна часовника си притеснена.
— Сега нямам време да ти обяснявам, на среща съм.
Но аз не й позволих да тръгне.
— В кое село Ордино си била ти с нея?
Карла хвърли бърз поглед на атамето, на пръчицата, пентаграмата и сведе очи.
— Добре де, вече го знаеш, Омар сме.
Не можех да повярвам.
— И ти ли?
— Ами разбира се! Дъщеря съм на Ана, матриаршата на мравките. Или си мислеше, че Деметер ще те остави с коя да е простосмъртна.
— Искаш да кажеш, че Деметер ме е изпратила с вас, за да ме държите под око.
— Горе-долу.
— Как така, „горе-долу“?
Карла изведнъж стана много сериозна.
— Слушай, глезло. Ти отиде твърде далеч. Деметер сметна, че най-доброто решение е да живеем трите заедно.
Едва тогава проумях някои случки, които ми се бяха сторили любопитни.
— Ти ли предупреди майка ми за неразрешеното използване на магията?
— Разбира се.
— И Деметер се свърза с теб в нощта на Имболк, за да узнае дали сме добре?
Карла потвърди.
— Сигурно ти си я предупредила и за това, че се маскирам на Черната дама?
— Мерицел беше много уплашена.
— Чудесно, а сега Мерицел докладва на Деметер за мен.
Карла възрази:
— Аз помолих Деметер да се заеме с Мерицел. Изплъзва ни се от ръцете.
— Не схващам връзката. Кой кого пази? Кой кого наблюдава?
Карла започна да прибира личните вещи на Мерицел.
— Ти си силна. Мерицел — слаба. Ти си неблагоразумна, а Мерицел — страхлива. Ти си смела, а Мерицел — плаха. Комбинацията подейства. Взаимно си помогнахте.
Малко по малко започнах да разбирам.
— Деметер ме е изпратила в това жилище, за да защитавам Мерицел?
В потвърждение на думите ми Карла поясни:
— По-точно да служиш като щит на Мерицел. Нещо като гръмоотвод.
Сравнението ми се стори ужасно.
— Ами ти като каква се явяваш?