Исках да избягам надалеч, да обичам Гунар и да забравя, че някога съм била магьосница.
И точно това сторих.
Селене рязко спря колата и отпусна глава на волана.
— Напълно съм изтощена.
Анаид осъзна, че майка й бе шофирала дълго и беше спряла на паркинга на крайпътен мотел. Бавно се протегна и раздвижи вдървените си ръце и крака. Историята на Селене я беше погълнала дотолкова, че не си бе дала сметка за изминалите часове.
Трагичната смърт на Мерицел я държеше все още в шок.
— Нещо не разбирам. Ако на Мерицел й е било отредено да е майка на избраницата, защо ти стана?
Селене замълча и слезе от колата. Много внимателно взе малък куфар и отвърна уклончиво:
— Понякога съдбите се преплитат.
— Но Мерицел била ли е бременна?
Селене затегли куфара и въздъхна.
— Така и не попитах.
— Защо?
— Защото има неща, които е за предпочитане да не научаваме. Никога ли не ти се е случвало?
Анаид си припомни времето, когато вярваше, че майка й Селене е избраницата, а около нея се шумеше много за предполагаемото й предателство. Беше вярно. Не искаше да пита, не искаше да знае нищо, за да не се отчайва и да не престава да я обича.
Преди да влязат в малкия хотел, Селене я предупреди:
— Не забравяй, че имаме нова самоличност. Отсега нататък се казваш Джулия Фаур, а аз съм Тереса Мур.
Анаид сподели своето колебание:
— Знаеш ли, за миг, само за един миг си помислих, че съм дъщеря на Мерицел.
На свой ред Селене остана с отворена уста.
— Защо?
— Защото ти и аз сме много различни.
Селене повдигна брадичката й с ръка и я принуди да я погледне в очите.
— Само ме погледни и ме чуй внимателно. Обичам те повече от всичко на света, повече и от себе си. — И силно, отчаяно я целуна.
— Мамо! — засрами се Анаид, докато се отскубваше.
И се огледа наоколо да се увери, че никой не е видял.
Срамуваше се от тези пристъпи на нежност от страна на майка си. Със сигурност, ако беше на нейно място, Селене щеше да целуне Рок, вместо да стои като пън и да умува, с очи, зареяни в безкрая.
Стаята беше просторна. Две легла, антре, телевизор, компютър и баня с огромна вана.
— Мога ли да си взема един душ? — попита Анаид много бодра.
— Прави каквото искаш, аз си лягам да спя.
— Къде се намираме?
Анаид гледаше през прозореца с надеждата да открие някакъв знак.
— Не възнамерявам да ти кажа. Предпочитам да не знаеш къде сме.
— Защо?
— Никой не бива да знае. За наше добро е.
Изведнъж Анаид се сети за нещо и ахна:
— А скиптърът?
Селене посочи малкия куфар, откъдето извади тоалетите си.
— Неразделни сме. Засега е добре защитен и ние също.
Когато Анаид излезе от банята, Селене вече спеше дълбоко. Часовникът показваше шест часа сутринта, но на нея дори не й хрумна да се пъхне в леглото. Изобщо не й се спеше, а главата й щеше да се пръсне от мисли. Всичко бе станало толкова неочаквано, толкова набързо, а раздялата й с Рок все още вгорчаваше спомена за нощта, която можеше да се окаже най-важната в живота й.
Когато си сгъваше панталоните, напипа смачкана хартийка в джоба. Извади я тръпнеща. Имаше предчувствие. Беше имейлът на Рок.
Погледна към компютъра, стиснала бележката от Рок, и седна пред монитора. Всичко беше низ от случайности. Беше магьосница, а магьосниците действат по интуиция, следвайки тайнствения ход на някакви свързани събития. Бележката с имейла на Рок се появи в ръцете й точно в момент, когато почувства нужда да го види и пред нея имаше компютър, свързан към интернет.
Ще прати съобщение на Рок.
Няма да му казва къде е, няма да му дава информация за пътуването или маршрута. Ще говори само за чувствата си и ще му поиска извинение за свенливостта и нерешителността си.
Свърза се със свито сърце и за няколко секунди написа кратко съобщение със следното заглавие: „Дължа ти 1 целувка“.
Съжалявам, прекалено срамежлива съм, прекалено глупава, за да се осмеля да ти кажа в очите, че ми харесваш. Ако беше тук и сега, щях да те целуна. Не знам как се осмелих да ти кажа т’ва! По мейла е по-лесно, ха-ха-ха.