Изпрати го със затворени очи и затаен дъх.
Помисли, че в този час Рок вероятно спи. Представи си физиономията му на другия ден, когато го прочете. Ужаси се от дързостта си и я обля студена пот. Какво направи? Защо направи тази крачка? Ами ако Рок й се присмее? Ами ако целувката, която й поиска, беше невинна целувка за сбогуване между приятели? Ами ако си е дал имейла, за да му помага по математика? Защо се бе поддала на импулса си? Да не би да се опитва да подражава на майка си? Преживяното не я ли бе научило да проявява повече предпазливост?
С потни от притеснение ръце пред клавиатурата тя се опита да напише някакво извинение, да смекчи любовното си излияние. Но не й хрумваше нищо. „Станалото, станало“ — повтаряше си тя. И точно тогава получи имейл от Рок. В „относно“ пишеше: „Открадната целувка“.
Отвори го с тръпнещи ръце.
Тук си сега и с мен, в моите мисли, а аз ти крада целувката, която не ми даде. Много, много е сладка.
P. S. Ще ми изпратиш ли нова?
Сърцето й лудо заби. Кънтеше в ушите й като тропота на стадо диви коне, понесени в галоп.
Препрочете съобщението още веднъж, а после още сто пъти. Преписа го в бележника си, научи го наизуст, погали буквите на монитора и засрамена, даже го целуна. После изключи компютъра и се пъхна в леглото без ни най-малко угризение на съвестта, че е престъпила заповедите на Селене.
Анаид, избраницата, беше на петнайсет години и бе влюбена.
Глава седма
Северът
Селене разтърси леко дъщеря си.
— Събуди се! Събуди се, поспаланке.
Анаид се събуди с усещането, че е заспала преди минутка. Всъщност бяха минали часове. Беше десет сутринта и есенният дъжд яростно блъскаше по прозорците. Капките тропаха по стъклото и тревожно отекваха, почти толкова шумно, колкото и токчетата на Селене — изкъпана, преоблечена и нервна, тя сновеше напред-назад из тясната стая като лъв в клетка. „Къде ли съм?“ — помисли си Анаид, като оглеждаше жълтеникавите стени, по които бяха окачени картини с неопределени, безлични пейзажи. Още беше замаяна от съня, който й бе оставил усещането за сладка омая от жадуваната целувка, от черните като въглен очи и от думите, прошепнати сред трепкащите светлини на една забава.
— Хайде, върви да си вземеш душ.
Внезапно си спомни:
— Изкъпах се във ваната снощи.
Но Селене беше непреклонна.
— Не е нужно да се сапунисваш, полей се с вода, да се разсъниш и да си изчистиш тези гурели.
Отърси се от мечтите и се изправи пред суровата действителност.
— Не може ли да поспим още малко?
Селене внезапно стана сериозна.
— Не сме на почивка.
Остротата в гласа й имаше ефект, по-силен и от стотици крясъци. Анаид се надигна от леглото и протегна ръце.
— Добре де.
Селене сновеше напред-назад и нервно кършеше пръсти.
— Нали не си забравила, че не бива да говориш с никого?
— Не, не съм забравила.
Селене душеше стените и прозорците като вълчица.
— Какво има?
— Това никак не ми харесва.
— Кое?
— Не го ли усещаш?
— Аз нищо не усещам.
Селене се замисли.
— Ще сляза сама на закуска. Не отваряй вратата, не вдигай телефона и не мърдай, докато не се върна, ясно ли е?
Анаид запротестира:
— Да, но и аз съм гладна!
— Аз лично ще ти донеса закуска. Междувременно си вземи един душ.
Анаид се подчини, но макар краката й да вървяха в посока към банята, щом остана сама, цялото й внимание беше насочено към монитора на компютъра. „Един-единствен път — каза си тя. — Още само веднъж и край. Само да изпратя едно кратко съобщение на Рок за добро утро, да му разкажа, че съм заспала с целувката му.“
Така и направи. Само след миг, боса и по пижама, с блеснали от вълнение очи, тя затрака бързо по клавишите любовното си послание.
Добро утро,
Добро е, защото те има.
Би било тъжно, ако не можех да си мечтая за теб, да чета твоите думи и да знам, че ме чакаш. Благодаря, че те има.
Лек ден!
Анаид
P. S. Видя ли какво стори с мен? Превърна ме в 1-ва ревла на купона! Ха-ха-ха. И така да е, говоря ти искрено, от сърце, имай го предвид.
Изпрати го без никакво затруднение. Вече се беше специализирала. Бе преодоляла неудобството от това да започне любовна кореспонденция и беше надвила страха. Знаеше, че посланието й ще стигне до Рок, той ще го прочете и ще й отговори също така открито и дръзко… ако не и повече.