Споделих с Гунар, че бих желала да сме заедно на Края на света в този най-дълъг ден от годината и да прекарам с него бялата нощ. Не му обясних, че ние, Омар, го честваме с огнен ритуал, за да призовем Слънцето и неговата могъща сила, като хвърляме старите си атамета на кладата. Не му казах също и че тази нощ искам да направя заклинание, за да започна нов живот и да забравя детството си, жените от моя клан, смъртта на Мерицел и въпроса, който ден и нощ измъчваше мисълта ми. Кой заби моето атаме в гърдите й?
Избягах призори с набързо приготвен багаж, с фалшив паспорт и с малката Лола, без дори да оставя някаква бележка. Гунар ме чакаше на гарата и се качихме на влака инкогнито, като двама влюбени бегълци. Настанихме се в малко купе, взех ръката на Гунар и стиснах очи, докато началник-гарата не изсвири, за да даде знак за потегляне.
Монотонното тракане на машината разсейваше тревогите, които ме бяха налегнали през последните седмици. Най-сетне оставях кошмара след себе си.
В това ограничено пространство от вселената, с толкова тесни легла, че бе невъзможно да легнем заедно, най-сетне се почувствах свободна. До мен беше любовта на име берсекер, с лазурносини очи, а пред мен — перспективата за едно студено, бяло, далечно и красиво пътуване.
Импулсивно захвърлих пръчицата си през прозореца на влака, като тихичко прошепнах думите и се освободих от магията, която ме свързваше с предпазния щит — телепатичния ми контакт с Омар. Дори и да се опитаха да се свържат с мен, бях прекъснала връзката. Помолих Гунар да ме прегърне, силно да ме прегърне и той ме стисна така, че за малко не ме удуши.
— Да забелязваш, че съм различна? Коя съм аз?
Беше шега. Гунар не би могъл да знае, че за първи път прегръща беззащитно момиче, а не е магьосница.
— Моята финикийска богиня, моята богиня на любовта, която неудържимо ме привлича в обятията си.
Казаното от Гунар бе неуместно и непредпазливо. Нямаше нищо по-лошо от това, в началото на пътуването да призове смърт или нещастие, а най-лошото — да назове злокобната Баалат. И въпреки че вече не исках да съм магьосница, преди да заспим, произнесох заклинание и три пъти поръсих сол през рамото си, като внимавах Гунар да не ме види.
На следващата сутрин започнах да пиша писмо до Деметер. Започвах отново и отново, но все не вървеше. Исках да й пиша, за да не се тревожи излишно, но не намирах думи. Беше ми трудно, защото писмото трябваше да е неоспоримо и убедително. И когато най-сетне, след дълги опити, вече намерих начина да се изразя както трябва, викът на Гунар ме сепна:
— Какво е това?!
Той сочеше малката мека топка, която трепереше в страничния джоб на сака ми.
— Лола.
— Не обичам плъхове.
— Не е плъх, а хамстер.
— Плъховете са мръсни и коварни, изяждат зрънцата, хапят децата и разнасят болести.
Гнуслив. Моят викинг беше гнуслив. Хванах Лола за врата, измъкнах я от нейното скривалище и я приближих към лицето на Гунар.
— Брррррррр!
Беше шега, но нямаше ефект, защото Гунар изведнъж се натъжи.
— Домашната любимка на Мерицел, нали?
Думите заседнаха на гърлото ми.
— Помоли ме да се грижа за нея.
— Горката Мерицел… — прошепна Гунар.
И двамата упорито избягвахме да зачекваме деликатния въпрос за смъртта й, сякаш всичко, свързано с нея, беше неприлично и тайно. Гунар вярваше в моята невинност, но когато нещо ни напомняше за кончината й, можех да прочета в очите му безмълвния укор. Въобразявах ли си? Може би, но Лола можеше да се превърне в призрака на Мерицел и за всеки случай реших да я скрия и да я изкарвам само нощем.
Аз също не успявах да излича от спомените си образа на смъртнобледата Мерицел, с нежната й, надупчена на решето кожа. Понякога си я представях отпусната на леглото ми, със затворени очи и безсилна да се защити от смъртоносното острие на кинжала, което щеше да прободе сърцето й. Кой бе държал атамето? Кой го бе забил? По каква причина? Как изглеждаше тази Одиш, която бавно бе изпивала кръвта й? Дали беше Баалат?
Знаех, че ако Омар ме бяха съдили и аз им бях обяснила, че Мерицел е полудяла от любов, което си беше самата истина, никой нямаше да ми повярва. Самата аз, минути преди нашия спор, щях да заявя, че е ангелче. Дори след като я видях да троши предмети и да се предава на омразата с такава безпрецедентна сила да омагьосва Гунар, да лъже, да ме заплашва и наранява… пак нямаше да го повярвам.