Всички ли правим глупости от любов?
Не можех да отговоря на този, както и на други въпроси, затова предпочетох да изтрия Мерицел от паметта си. По някакъв начин се бях намесила в нейния живот и макар че не моята ръка заби атамето в гърдите й, може би аз бях предизвикала този трагичен край. Затова се чувствах толкова зле.
Най-накрая завърших писмото до Деметер и го изпратих от Лион, достатъчно неопределен кръстопът, че да я подведа и да я накарам да си мисли, че се движа на изток.
Гласеше следното:
Скъпа майко,
Защо ми е толкова непривично да те наричам „майко“?
Скъпа мамо,
И това не върви. Никога не съм те наричала така. Винаги си предпочитала да се обръщам към теб по име — Деметер. Дори и тази дребна, наглед незначителна подробност бе достатъчна, за да ме накара да се чувствам различна от другите момиченца.
Ще започна отначало. Всяко писмо трябва да бъде адресирано до правилния човек. Ти добре знаеш, че едно грешно име може да обърка добре направена магия и, разбира се, в конкретния случай да постави под съмнение искреността на долуподписаната. А аз преди всичко искам да съм откровена с теб.
И така… Скъпа Деметер. Когато получиш това писмо, вече ще съм много далеч. Не си прави труда да използваш силата и връзките си, за да ме намериш. Той и аз ще сме изчезнали.
Не, не съм използвала магия. Помниш ли, когато ми отне дъбовата пръчица и мислеше, че това ще ме накара тутакси да изпадна в истерия. Беше първият опит да свикна да живея свободно. И мисля, че успях. Не ни е нужно да прибягвам повече към вашето изкуство, нито ме вълнува дали е добро или лошо. Просто не ме интересува. През цялото това време съм живяла в измама; вярвах, че моят живот ми принадлежи, а накрая открих, че ти контролираш всичко. Е, добре, все пак нещо ти убягна. Той не е под твоя контрол и ми позволи да разбера, че мога да избирам между одобрението на племето и любовта.
Той е Гунар и избирам него, защото го обичам. Не, не ми казвай, че любовта означава да се подчиниш или да загубиш индивидуалността си, защото ти си нямаш и представа. Ти никога не си обичала някой мъж.
Влюбена съм и ще предприема това много далечно пътуване с него, където да не можеш да ме откриеш.
Не съм виновна за смъртта на Мерицел, но нямам желание да оставам тук, за да се защитавам, понеже, ако го направя, това би означавало да се впусна в една твърде опасна игра, а и самоотбраната предполага наличието на чувство за вина.
Не възнамерявам да завърша висшето си образование; нито да поддържам връзки с клана; нито да се подчинявам на заповедите ти като матриарша или пък да се явявам пред Съвета, за да ме съдят и накажат заради смъртта на Мерицел, за която нямам вина.
Аз вече не съм магьосница Омар. Изхвърлих пръчицата си и се освободих от щита и от приемника. Не може да се свържете с мен. Искам да скъсам с всичко, което ти бе решила за мен; да оставя назад случилото се през тези седемнайсет години и да започна нов живот с Гунар.
Знам, че Гунар не ти допада, въпреки че ти така и не се запозна с него, а сега вече е твърде късно. Не ти го представих, защото знаех, че няма да издържи твоя изпит. Никой мъж не може да издържи твоя изпит, според теб никой не е достоен за мен, а и никой не би пожелал да сподели живота си с мен, докато ти си наблизо, понеже си способна всеки да прокудиш.
Влюбена съм и не искам да се отказвам от ласки и любовни думи. Не желая да отгледам сама децата си като теб, нито да посветя живота си на племето и клана като теб.
Грешиш, ако си мислиш, че бягам от страх или от отговорност. Този път проявих смелост и без да се боя, поех своя път, този, който сама си избрах — пътя на обикновена простосмъртна.
Забрави, че си имала дъщеря.
Изпратих го, без да го препрочитам, и се почувствах много по-добре. Мълчаливото бягство ме бе накарало да се чувствам страхливка. С писмото излагах мотивите си и поставях ясно условията си — не исках да ме търси, нито да се свързва с мен, защото не приемах техните правила на играта. Вече не бях Омар.
Бях много сурова и дистанцирана, нарочно я нараних, за да я накарам да повярва, че я мразя и че не й прощавам.
И бях несправедлива. Не й казах, че винаги са ми харесвали приказките, които ми разказваше като малка, нито че, когато имах кошмари, затварях очи и си спомнях гласа й, да се успокоя. Деметер имаше галещ плътен глас, който вдъхваше сигурност. Като Гунар.