От радостно вълнение очите му се насълзиха.
Или си беше загубил ума, или се припознаваше. Гунар го поправи:
— Не съм Ингар. — Той намигна на всички, които наблюдавахме сцената. — Ингар е моят дядо.
Старият Кристиан, много ядосан, не търпеше възражения.
— Да го вземат мътните! Щом казвам, че си Ингар, значи си Ингар и точка.
Морските берсекери се смееха на пиянския вид на стария Мо и зад гърба му се подиграваха, като го имитираха как е изглеждал и как се е клатушкал, обикаляйки кръчмите. Сигурно бе пресушил всички запаси от вино в Рейн.
Гунар се опита да го вразуми:
— Аз съм Гунар, роден съм в Исландия и моят дядо ми е разказвал за теб. Каза, че си бил най-големият морски мошеник и скандалджия по бреговете на Норвегия.
Но Кристиан-Мо беше твърдоглав и си държеше на своето.
— Не, ти си Ингар, моят стар приятел, най-добрият пияч в Лофотен, най-добрият майстор на кончета във Вестарален, викингът — потомък на Ерик Червения — най-изкусният лъжец.
Капитанът се намеси, за да успокои духовете. Хвана стария Кристиан-Мо за раменете и го потупа дружески по гърба.
— Туй, дето ни го разказваш за приятеля си Ингар, кога е било?
Кристиан-Мо бе изгубил представа за времето. Но имаше един безотказен ориентир.
— Проклятие! — почеса се той по главата, сякаш искаше да изчегърта отговора от нея. — По времето, когато, като истински мъже, двамата с Ингар отваряхме консервите с уста, всичките ми зъби все още си бяха по местата.
— Ами щом не ти е липсвал и един зъб, то сам пресметни. Това трябва да е било преди трийсет години… Или четирийсет? Гунар още не е бил роден.
Кристиан-Мо беше пиян-залян, но не бе глупав. Потърка си очите, невярващ.
— Вярно бе… Ингар трябва вече да е старец като мен.
Гунар се усмихна.
— Изпий две силни кафета и отново ме погледни.
Кристиан-Мо се хвана за главата, която ужасно го цепеше, и в момента, когато морските берсекери отвързаха въжетата, се надвеси и изповръща до последна капка ракията, която му бе дошла в повече. Не беше единственият. По време на това пътуване корабът не спря да се люшка и бях постоянно неразположена, не можех да хапна почти нищо. И дали от това, че и на двама ни беше зле, или заради тъгата, която се четеше в живите зелени очи на стария моряк, събудила в мен съчувствие, но ние двамата станахме добри приятели. Кристиан-Мо направи по-приятно пътуването ми на китоловния кораб и ми разказа толкова много истории, че днес не мога да си ги спомня всичките.
Забелязахме китове минке след няколко дни плаване. За разлика от другите китове, те не изхвърляха вода нагоре като фонтан и беше необходимо много добро зрение, за да ги забележиш отдалеч. Морските берсекери се редуваха и си подаваха един на друг бинокъла, наблюдавайки тъмното петно, което периодично се появяваше и изчезваше в сивите води. Всички единодушно решиха, че това е стадо минке.
Незабавно корабът бе спрян и мъжете се приготвиха с пушки и харпуни. Притаиха се, за да не ги усетят рибите, и зачакаха да се съберат достатъчно китове в радиуса на обхвата им, за да стрелят по тях. Гунар, също както останалите, се прицелваше с харпуна си, като едновременно тихо се приближаваше, докато не застана до мен.
— Ще ги нападнем неочаквано. Гледката ще е грандиозна, ще видиш — прошепна ми той.
Очите му блестяха. Беше се заразил от всеобщото радостно оживление. Контактът с други мъже го бе променил. Беше се вписал в мъжката компания и избягваше публично да показва чувствата си към мен, освен в много редките случаи, когато останехме сами в тъмното на общата палуба. Тогава ме целуваше нежно, а устните му имаха вкус на сол и море.
Тази привечер обаче Гунар не криеше чувствата си към мен. Беше въодушевен и искаше да бъда част от емоцията в лова на минките.
— Искаш ли да те науча да боравиш с харпуна?
Не се виждах със сили да държа тежкия харпун. От една седмица не ядях нищо, но не исках да го тревожа. Гунар нямаше представа, че постоянно ми се вие свят.
— Страх ме е.
— Страх ли?
И пламенно ме целуна.
— А сега?
Усмихнах се. Вярно е, че до него се чувствах в безопасност, закриляна въпреки лъжите ми.
— Сега е по-добре.
Мускулите на Гунар се напрегнаха и ясно се очертаха под плата на изопнатата риза. Беше много силен моят викинг. Накара ме да седна и да не мърдам, свита в краката му като кутре.