— Като цяло, мъжете не обичат да знаят всичко за жената, предпочитат да вярват, че е такава, каквато си я представят. Затова жените ги мамят.
— Какво?
— Преструват се и не им говорят за желанията, копнежите и страховете си.
Анаид се озадачи:
— Толкова ли сме различни от мъжете?
— Не, милинка, не сме, но те биха предпочели да сме.
— Не разбирам.
— С годините ще го разбереш по-добре. Живеем в мъжки свят, направен от и за мъжете.
Анаид се ядоса.
— Търсиш си оправдания. Използвала си Гунар, да избягаш от Омар.
— Не, не е вярно. Аз избягах от Омар, за да бъда с Гунар.
Анаид не можеше да го проумее напълно. В историята на майка й имаше неясни неща около Гунар. Отгоре на всичко дори не знаеше онова, което най-много я интересуваше да научи.
— Гунар баща ли ми е, или не?
Селене се поколеба, но реши да остави този разговор за друг път и като махна с ръка, красноречиво й даде да разбере, че всяко нещо е с времето си.
— Не бързай толкова. Ще продължа с историята в колата.
И Селене предпазливо отвори вратата, огледа коридора, а след това се обърна към Анаид:
— Сега ме чуй. Ще отидем до колата заедно, но ще слезем с товарния асансьор. Ще седнеш на задната седалка и ще чакаш, докато дойда. Не искам никой да те вижда, да те заглежда или да те заговаря. Ясно?
Анаид въздъхна и стисна хартийката, на която беше написала електронния адрес на Рок. Трябваше да се свърже с него и да му пише, за да разсее страховете си.
— Окей! Както кажеш.
Бягството им беше безславно, та дори позорно. Излязоха през товарния асансьор на кухнята, вонящ и мръсен, с под, целия в мазнотии, кръв и обелки от картофи. Прекосиха задния двор, където се разминаха с котка и китайски готвач, и най-накрая стигнаха до колата. Селене вкара куфарите и отвори вратата.
— Веднага се връщам.
Едва изрекла това, Селене се обърна и изчезна. Звукът от думите й още не бе заглъхнал, когато някой забарабани с пръсти по задното стъкло на колата, досадно и по детски нахално. Действително, оказа се някакво хлапе, което нагло я зяпаше през прозореца, ухилено до ушите. Анаид се поколеба за миг, но беше насъбрала толкова гняв към Рок, а и се чувстваше толкова нещастна, понеже е магьосница, че свали прозореца и бясно се разкрещя на сополанкото. Направо изригна. Беше по-скоро като импулс за автотерапия, отколкото реакция на нормално разумно същество.
— Какво си въобразяваш, това да не ти е тъпан?!
Вместо отговор китайчето — сега го виждаше по-добре — й подаде малък пакет.
— Честит рожден ден — издекламира то с широка усмивка, която разкри беззъбата му уста.
Беше на не повече от седем години. Анаид онемя.
— Откъде знаеш, че имам рожден ден?
— Едно момче ми каза.
— Какво момче?
— Онова, което ми даде това.
— Дало ти го е момче? За мен?
— Да.
Анаид не се поколеба, не се замисли, довери се. Нетърпелива отвори пакета. И… замръзна изумена. Вътре имаше чудесни обеци с рубини.
— Къде е мом…
Не довърши фразата, защото детето беше офейкало. Затова пък с лека стъпка се приближаваше Селене. Инстинктивно Анаид скри зад себе си обеците.
— Мога ли да знам защо си спуснала прозорчето?
Отговорът беше абсурден, но прозвуча правдоподобно и свърши работа:
— Умирах от жега.
— Жега ли? — изненада се Селене, докато разглеждаше отпечатъците от пръсти по стъклото. — При девет градуса температура на въздуха?
— Затова ще да е — настояваше Анаид. — В Урт бяха три.
Селене се усмихна.
— Е, да. Вижда се, че си родена на Север.
— Родила съм се на Север?
Селене се разположи на предната седалка, сложи ръка на волана и потупа мястото до себе си.
— Хайде, ела тук, до мен, и ще продължа с историята.
Глава девета
Земя на огън и лед
През една бяла нощ ни оставиха инкогнито в малък залив, близо до Рейкявик. Слязохме на сушата в час от денонощието, когато исландците все още спят. Тихо се сбогувахме със семейство Харстад, като аз разцелувах един по един всички морски берсекери, които странно как и защо миришеха на лаванда и ябълков пай, въпреки че през последните петнайсет дни по цял ден бяха чистили улова и ръцете им бяха целите оплескани в кръв и китова мас. Взехме си багажа и се упътихме пеша към някоя Стоянка на таксита в най-близкото селище.