— Нищо особено, нахапаха ме комари — небрежно казах аз.
Току-що бях разбрала как се чувстват горките лангусти, когато ги пускат в тенджерата с кипяща вода, и изпищях.
Но не успях да го измамя, нито да отвлека вниманието му. Застави ме да му покажа раните и старателно проучи ръцете ми. Притесни се. Погледна очите ми — зачервени и трескави, и поклати загрижено глава.
— Защо досега не си ми казала?
— Нищо ми няма.
— Ще те заведа в болница. Трябва да те прегледа лекар.
— Невъзможно, нямам документи. Ще ме разкрият — помолих го уплашена.
Бях права. Най-вероятно лекарите не само че щяха да се обърнат към полицията, а и никой нямаше да разбере истинската причина за раничките. Само някоя Омар можеше да ми помогне. И тогава ми хрумна блестяща идея.
— Познавам лекар, който живее тук.
— Лекар ли?
— Казва се Холмфридюр и е приятелка на майка ми. Ще ме излекува, без да задава въпроси.
— Къде живее?
Нямах представа, но помнех една дребна подробност.
— Имаше ферма.
Гунар се изсмя на моята наивност.
— Всички исландци имаме ферма.
— И ти ли — поинтересувах се озадачена и осъзнах, че почти нищичко не знам за Гунар.
Дори не знаех къде е роден, кои са родителите му и дали има братя и сестри. Любопитството обаче можеше да почака. Животът ми беше в опасност.
— Ще пийнем по нещо и ще помислим — предложи Гунар.
Банята ме релаксира и остави у мен усещането за комфорт — приятно, но опасно, понеже ме накара да затворя очи и да подремна. След толкова дни, в които бях зажадняла да си взема горещ душ, порите са разтваряха като зрели портокали и водата проникваше дълбоко, отмивайки всяка частица мръсотия. Двамата с Гунар се очистихме от миризмата на кръв и мастна тъкан от минке, с която се бяхме просмукали по време на петнайсетдневния ни престой на малкия китоловен кораб.
Взехме отново такси и то ни остави в Рейкявик — чист, модерен и прохладен град, но тъжен. Гунар се вслушваше в тишината, вдишваше свежия въздух, почти прозрачен, като кожата на островитяните, и крачеше меланхоличен. Беше невъзможно човек да разбере какво се върти в главата му, но очевидно бе притеснен.
Влязохме в един бар, беше досущ като всяко капанче на Пето Авеню в Ню Йорк, и веднага срещнах гостоприемната усмивка на красива млада жена, наконтена с къса престилка. Поздрави, заведе ни до масата и ни подаде най-дългото и богато меню, което бях виждала на всички марки бира на планетата. Само преди няколко месеца бяха отменили сухия режим и сега си наваксваха за десетилетията на въздържание. Докато ни чакаше да изберем и да поръчаме, жената ни попита на съвършен английски дали сме пристигнали току-що и дали сме се настанили. Гунар любезно отвърна, че сме си осигурили всичко, а за разочарование на красивата сервитьорка с викингски черти аз си поръчах само силно кафе, защото ми се затваряха очите. Донесе ми прекрасно италианско еспресо. Не се осмелих да кажа на Гунар, че градът ми прилича повече на авангардна сценография, отколкото на див остров в Арктика. Истината е, че беше различен от онова, което бях очаквала.
— Трябва да потърсим Холмфридюр.
Гунар отчаяно вдигна ръце към небето.
— Знаеш ли колко Холмфридюр живеят в Исландия?
И сякаш беше призовал боговете на помощ, в ръцете му изневиделица се появи телефонен указател. Двамата с Гунар зяпнахме от изненада. За капак зад гърба ни се разнесе звънлив смях. Беше любезната сервитьорка, която незабелязано и тихо бе поставила търсения отговор в ръцете на демиурга Гунар.
— Заповядайте. Тук са адресите и телефонните номера на всички жители на острова. Най-много двеста хиляди. Мога ли да ви помогна?
Беше много мило от нейна страна. Стана ми приятно.
— Търся една приятелка, казва се Холмфридюр.
Очарователната сервитьорка веднага се зае да търси в указателя, докато намери буквата „X“.
— Малкото име на бащата?
Почти никоя Омар не го знаеше, но въпросът й ме изненада.
— Защо малкото име?
Гунар поясни:
— Например, ако баща й се казва Гунар, тя би се наричала Холмфридюр Гунардьотир.
Останах като гръмната. Тази форма на образуване на фамилното име беше много остаряла и отдавна излязла от употреба. Беше се запазила само тук, на този далечен остров.
— Значи твоят син би се казвал Гунардьотир?