Резервирахме стая в малкия хотел, оставихме багажа и след като разпитах, се упътихме към дома на Холмфридюр. В селото всички се познаваха, странно, но никой не се изненада от посещението ни.
Холмфридюр очакваше да дойда сама, затова се притесни, когато се появих с Гунар. Беше приготвила превъзходна вечеря, традиционно ястие от треска и картофи, но бе сложила прибори само за двете ни — за нея и за мен. Уютната дървена къща, добре отоплена, с големи прозорци и весели картини по стените, ухаеше на вкусна яхния.
Когато видя Гунар, Холмфридюр се начумери. Това не ме изненада. Жените Омар не обичат чужди хора да им се бъркат в работите, а Гунар се явяваше точно такъв — като досаден натрапник. По-късно щях да й обясня. Сега най-важното бе, че успях да я намеря, а останалото бе второстепенна грижа. Не бях предвидила обаче, че между тях ще се появи взаимна антипатия.
Гунар я предизвика, като пое инициативата в свои ръце и заговори, без да се допита до мен. Запита Холмфридюр:
— Селене ми каза, че си лекар. Искам да видиш това.
И за моя изненада ми нави ръкавите на пуловера и й показа ръцете ми. Почувствах се неудобно. И още повече, когато Холмфридюр си почисти очилата с удивително престорено спокойствие.
— Възпаление на кожата. Ще приложим малко антихистаминова помада.
Гунар ме посочи.
— Много е отслабнала, непрекъснато повръща и страда от безсъние. Пипни я.
Така значи, Гунар ме е наблюдавал. Холмфридюр сложи ръка на челото ми. Трябва да е парело, защото веднага я отдръпна разтревожена.
— Настинка.
Тогава Гунар й се скара на исландски. Мисля, че я заплаши да ме заведе в някоя болница, ако не ме прегледа както подобава. Бледата исландка излезе от хола и се върна след малко с антибиотик, който показа на Гунар, преди да ми го даде и да наложи помада на ръцете ми.
— Одобрява ли господинът?
Гунар кимна в знак на съгласие.
По време на вечерята атмосферата бе напрегната и тежка. Холмфридюр постоянно си поглеждаше ръчния часовник, а държането й бе студено и грубовато. На моменти с Гунар си говореха на исландски и той изглеждаше раздразнен от типа въпроси, с които Холмфридюр го бомбардираше. Трябваше да лавирам между тях и се заех да разказвам възможно най-увлекателно за приключенията ни на китоловния кораб и за пътуването до Северния нос. Говорех за фиордите, комарите, елените и саамите. Като наближи времето за десерта, Гунар подозрително започна да се прозява. Едвам се надигна и се извини, че е много изморен. Това си беше самата истина. Беше шофирал повече от единайсет часа, почти без почивка. Сбогувахме се с Холмфридюр и тя тайно ми даде знак.
На път към хотела Гунар се спъваше във всеки камък и често губеше равновесие. Боях се, че няма да стигнем навреме, но в последния момент успяхме. Гунар се просна облечен върху леглото. Събух го, завих го с юргана и отново се запътих към къщата на Холмфридюр. Отварата, която му беше приготвила кобилата Омар, като отмъщение за неговата арогантност, трябва да е била достатъчна да приспи и тапир.
Този път, когато позвъних отново на вратата, нямаше и помен от студенината, с която се бе сбогувала с мен преди това. Сега лицето й издаваше загриженост. Тя бързо ме разсъблече и ме накара да си покажа ръцете.
— Лудо момиче, безотговорно, твърдоглаво, как се остави да ти причинят това?
Наложи ме с компреси и ме накара да изпия силен чай, който ми опари езика и изгори вътрешностите ми. След заклинанието на Холмфридюр на секундата почувствах как около кръста започва да ме стяга предпазният щит.
— Изхвърлих пръчицата и не успях да издялкам нова.
— Не говори, не казвай нищо. После ще те питам за всичко.
Макар и успокоена, че отново съм защитена, изражението на Холмфридюр никак не ми харесваше. Жълтеникавите й очи блестяха в полумрака, а разширените зеници изследваха тялото ми като на скенер, докато топлите й длани трескаво опипваха кожата ми като пръчки на ясновидка. Дали не бях попаднала в капан?
Жените, които Холмфридюр очакваше и заради които си поглеждаше нетърпеливо часовника, след полунощ тихо заприиждаха. Две от тях, здрава и стара селянка и другата, облечена като кралицата на Англия, която се представи с името Бьорк Абедул, идваха от далечни селища. Третата, с очила и с вид на интелектуалка, живееше в съседно селище, но именно от нея ме побиха тръпки. Беше не коя да е, а красивата млада викингска сервитьорка, която ме обслужи в единствения бар, в който бях стъпила след моето пристигане в Рейкявик. Същата, която ми сервира силното кафе, държащо ме будна до този момент, която се усмихна на Гунар, докато го убеждавах в необходимостта да посетим Холмфридюр, която предостави указателя на Гунар и накрая насочи пръста ми на точния номер. Всичко е било лесно и просто. Нищо не беше случайно. Всичко, което се случваше с мен, бе програмирано, планирано и под контрол. Деметер бе предупредила исландските магьосници за предстоящото ми пристигане. Пак ме преследваше, властваше над мен и дърпаше конците на живота ми. Дори и да не бях взела решение да отида при Омар, те щяха да ме открият и да ме затворят като мишка.