Приятелките на Холмфридюр, които се отзоваха на повика й, бяха четири жени с различна възраст, професия и социално положение. Но ги свързваше едно — всички те бяха магьосници Омар от клана на кобилата. Като такива имаха дълг към племето и оставяха настрана обществения и частния си живот, за да се притекат на помощ на която и да е Омар. Въпреки че вътрешно се бунтувах, трябва да призная: бях им признателна, макар и да съзнавах, че бе възможно много скоро да се превърнат в мои палачи.
— Е, Селене? — започна своята реч Холмфридюр като изразител на общността. — Какво реши? Ще се предадеш ли?
Поглеждах ту едната, ту другата. Не можех да си позволя друго, освен да се подчиня.
— Сбърках, като избягах от племето — признах разкаяна.
Холмфридюр въздъхна.
— Ще бъдеш съдена справедливо. Има нови разкрития по случая.
Старицата Бьорк ме погледна изпод очилата си.
— Вече знаеш ли за Мерицел?
Почувствах, че сърцето ми подскочи.
— Кое?
Всичко, което можеше да облекчи съвестта ми или да хвърли нова светлина върху инцидента, щеше да е добре дошло.
— Била е обладана — с ужас прошепна младата сервитьорка.
— Обладана? От кого?
— От Баалат — потвърди Холмфридюр. — Такова е заключението на експертите. Учената Ингрид е разследвала много подобни случаи.
Новината беше по-скоро тревожна, отколкото успокояваща.
— И това какво означава?
— Променя цялостно досегашната теория за причината на смъртта.
— Не Мерицел са искали да убият.
— Така ли? — плахо попитах аз.
— Атамето е забито в сърцето. Там, където е съсредоточена жизнената сила на преобразилите се Одиш.
Започнах да схващам за какво намекват. Спомних си за змията, която лично убих и чието сърце накълцах с атамето си, преди да я изгоря.
— Искате да кажете, че Мерицел вече е била мъртва и че тялото й е било обладано от Баалат?
— Точно така.
— Тогава…
— Тогава — прекъсна ме Холмфридюр — твоята постъпка е героична, спаси ни от Баалат.
Възмутих се. Въпреки всичко допускаха, че аз съм забила ножа.
— Не съм аз! Не аз забих атамето, дори не знаех, че е била обладана.
Спомних си насилието, бръчките, нехарактерни за една Омар, гнева, но си спомних също и жеста й, когато свали ръка, спря се и не заби камата в мен. Не. Въпреки че този факт ме оневиняваше, в момента, когато я оставих в стаята, един час преди да умре, Мерицел все още бе действала съзнателно. Баалат не я беше обладала напълно.
— Добре — прекъсна ме Холмфридюр. — Нека оставим това на съда. Сега трябва да ти помогнем.
Нави ръкавите на пуловера. При вида на вените ми останалите магьосници изплашени ахнаха.
— Да побързаме — рече червендалестата селянка, призовавайки ги да престанат с умуванията и да преминат към действие.
И без да губят и секунда повече, в пълно мълчание, те ме вдигнаха на ръце и ме понесоха. Занесоха ме до една висока скала, надвиснала над сивкавите води на океана и осветена от бледозлатистото среднощно слънце. Проснаха ме на земята и запалиха свещите, подредени под формата на перфектна пентаграма. Дълго останах неподвижна, докато пет чифта опитни ръце старателно изследваха всяко ъгълче от тялото и мозъка ми, и ми възвръщаха изгубената през това време енергия.
Възстановена, с подновени сили, отворих очи и онова, което видях, никак не ми хареса. Познавах това тяхно мрачно изражение. Не предричаше нищо добро, по-скоро вещаеше приближаваща беда.
Холмфридюр водеше церемонията с тъжно изражение. Предложиха ми нефритен камък и подсилиха с желязо отслабналата ми защита. Поканиха ме да пийна глътка от силната отвара и скоро се почувствах много по-добре, усетих как в мен се надига вълна от енергия и жизненост, която премина като приятен гъдел и се разля заедно с кръвта по цялото ми тяло. Съзнанието ми се избистри и умът ми заработи с невероятна точност и яснота. Присъединих се към останалите и затанцувах заедно с тях, с коси, свободно разпилени по раменете, развявани от вятъра, без да чувствам студ, глад или умора, надавайки радостни възгласи под странното пепеляво слънце, ефирна и лека като перце. Далече в планината ми се стори, че съзирам светлинки, които вероятно бяха любопитните очи на наблюдаващи ни елфи. Не виждах нищо лошо или необичайно в това.