След ритуалната песен дойде време за разискванията. Предмет на обсъждането бях аз. Аз и моето заболяване.
Никоя не смееше да заговори. Имах чувството, че съм пред лекарска комисия, която произнася окончателната си диагноза и ми съобщава, че страдам от нелечима смъртоносна болест и съм обречена. Най-накрая Холмфридюр наруши мълчанието:
— Бременна си.
Ако ми бяха стоварили парен чук по главата, новината нямаше толкова да ме втрещи. Очаквах всичко друго, но не и това. Вярно е, че ми бе закъснял малко цикълът, но беше нормално за мен, бях само на седемнайсет години и никога не обръщах внимание на няколко дни закъснение.
— Не може да бъде — изломотих объркана. — Пиех си билките.
— Редовно ли ги вземаше?
Помъчих се да си спомня. Винаги дъвчех билките против забременяване, които ние Омар добре познаваме. Беше навик, който спазвах всяка вечер, освен ако… не заспях преди това. Какъвто беше случаят в нощта на слънцестоенето на върха Домен. Тази нощ се бе изтрила от съзнанието ми, нищичко не помнех. Съвсем възможно беше да съм пропуснала да ги взема.
— Вие ли ти се свят, повръщаш ли?
Пребледнях. Ама че съм глупава! Бях си въобразила, че е от пътуването, но истината е, че симптомите бяха започнали преди това. Тогава… моята отслабналост, повръщането и безсънието бяха симптоми на бременността. Холмфридюр ми прочете мислите.
— Само не се притеснявай.
Разбира се, че бях притеснена. И то много. Току-що ми бяха казали, че нося нов живот в утробата си, че коремът ми ще се издуе, че едно малко същество расте в мен и че ще ставам майка. Беше толкова абсурдно и странно, че не можех да повярвам. Разбира се, че бях притеснена и объркана! И то меко казано. Бях зашеметена от разкритието.
— Жертва си на Одиш. Твоята отпадналост е причинена точно от това. Бременността не намалява защитните функции на организма, напротив, повишава ги, прави те по-силна. Затова си издържала по-дълго от обичайното на атаките на тази Одиш.
Вероятно беше точно така. Ако нещо ми бе пределно ясно, то бе, че нямам никакво намерение да се предавам. Исках да се боря, да издържа, да продължа да живея. Дали това се дължеше на новия живот в утробата ми? Отдадох го на любовта си.
— Баалат ли е? — колебливо попитах.
За разлика от средиземноморските магьосници исландските не се разтреперваха само при споменаването на името на финикийската богиня. Напротив смръщиха учудено вежди.
— Да, така смятаме, макар да е наистина необичайно.
— Досега Баалат никога не е дръзвала да напада по нашите земи — категорично потвърди Холмфридюр.
— Това са владенията на ледената кралица — поправи я тази с очилцата.
— Ледената кралица? — поинтересувах се неспокойна.
Това име ми напомни за някои легенди, които бях чувала още от малка.
— Вледенявала сърцата на мъжете, които се влюбвали в нея — внезапно се сетих аз.
— И изгаряла зениците на момичетата, които се осмелявали да я погледнат в очите — прошепна старата Бьорк.
И кобилите Омар с треперещи от вълнение гласове заразказваха нови и нови подробности за тайнствената Одиш.
— В митологията я свързват с някои богини като красивата Фрея или мистериозната жена на Один.
— Това са владения на Арктика.
— Никоя друга Одиш не е дръзвала да навлезе в територията й.
— Баалат никога не е успяла срещу нея.
— Оттегли се насред вечните ледове и заспа.
— Като графинята.
Тогава аз лично се осмелих да повдигна въпроса:
— Въпреки това Баалат — Черната дама, жестоко нападна в територията на графинята в нощта на Имболк. Не е ли възможно да се е решила да нападне в земите на ледената кралица?
Всички млъкнаха. Не си бяха задавали този въпрос. За мен беше много важно да знам. Без това борбата срещу черната магьосница Баалат беше почти невъзможна.