— Идеята да доведеш приятеля си тук никак не е добра.
— Той е исландец и познава добре острова — оправдах се.
— Излъгал те е.
Този път се спънах наистина. Хвана ме неподготвена.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че акцентът му е странен и фермата, за която спомена, тази на семейството му, е била изоставена отдавна, преди да се е родил. Старата Бьорк — имаше предвид кобилата със смешната шапка — познава добре тази област.
Не можех да повярвам, че го казва. Поведението й бе открито враждебно. Знаех, че ще създават проблеми за Гунар, какъвто и да беше той. Винаги щяха да се намерят такива Омар, готови да се ровят в родословието и семейните саги, да правят справки и проучвания, само и само да попречат на евентуалната ми връзка с простосмъртен.
Продължавах играта. Прозях се, като се престорих, че сънотворното ми действа, и я попитах:
— Какво ще ме посъветваш за Гунар?
Беше категорична:
— Отбягвай го до второ нареждане.
Решителният й тон ме изненада.
— Но — запротестирах аз — той се грижи за мен, обича ме и ме предпази от полицията.
Влязохме в хотела и Холмфридюр понижи глас:
— Ще си задържана задълго по време на процеса. Когато дойде Деметер, никак няма да й се понрави, като го види тук.
Значи, това било. Беше я страх да не си навлече гнева на Деметер. Искаха да съм сама, манипулируема, подчинена и тяхна пленница. За тях Гунар беше дразнител и мислеха, че е най-добре да се отърват от него и да го натирят да си ходи по живо, по здраво. Отворих с картата вратата на стаята и го видях. Беше се отпуснал тежко на леглото, чужд на цялото това съзаклятничене, неподозиращ за бедите, които му готвеха. Прозях се отново, демонстративно и пресилено.
— Леглото…
Запътих се с несигурна и тромава крачка и се тръшнах на мекия матрак, както бе сторил часове по-рано Гунар. След няколко секунди усетих нечии ръце, които внимателно и грижовно ми събуха обувките и ме завиха. После стъпките се отдалечиха и вратата тихо се затвори.
Бях успяла да ги заблудя. Бяха уверени, че спя дълбоко и че могат спокойно да ме обсъждат, без аз да ги чувам. Изчаках няколко минути. След това излязох тихо и без да вдигам шум, се приближих до къщата на Холмфридюр. Напрегнах всичките си сетива и прилепих ухо към стената. Накрая намерих мястото, откъдето чувах най-ясно гласовете им.
Жените от клана на кобилата се бяха събрали на таен съвет.
Знаех имената само на две от тях, но можех да отгатна опасенията им.
— Разбрах, щом я видях. Обладана е — потвърди Холмфридюр.
— Помислих, че е Одиш. Видът й отговаряше точно на описанието, но нещо в погледа и във вибрациите, които излъчва, ме изплаши — възкликна младата сервитьорка от Рейкявик.
— Мислите ли, че процесът е много напреднал? — попита фермерката.
— Смятам, че по-скоро едва сега започва — подхвърли Бьорк.
Вятърът отмести завесите от прозореца и видях, че старицата бе свалила смешната си шапка, беше я поставила върху една масичка и нагъваше пастички с мляко.
— Трябва да се свържем с Ингрид — предложи кобилата с очилата.
— Защо?
— Тя знае как да прогони злите духове.
— Ами бременността? Удачно ли е да се прави при бременност?
— Няма да издържи. Ще изгуби бебето.
Почувствах, че ми прилошава. Обмисляха дали да ме подложат на екзорсизъм, за да прогонят Баалат? Бяха ли наистина способни да го направят, независимо че съм бременна?
— Все едно, много е млада — потвърди Холмфридюр. — Може пак да забременее.
Зави ми се свят. Холмфридюр беше твърда, непреклонна жена и вероятно ревнуваше от млади бременни момичета. Не й пукаше какво ще стане с бебето ми.
— Трябва да поискаме разрешение от Деметер — възрази сервитьорката.
Холмфридюр се възпротиви. Скочи, изправи се в цял ръст и с решителен тон ги призова:
— Няма време да я чакаме, трябва да действаме. Има нещо у Селене, което не ми харесва. Притежава повече умения, отколкото тя самата предполага. Предимството ни е, че няма пръчица, но бременността ще удвои силите й, макар че ще влоши комуникациите.
— Ами приятелят й?
— Точно в това е проблемът, трябва да се отървем от него.
Сега разбирах защо искаха да се отърват от Гунар. За тях той беше само пречка. Ако не беше той, щяха да се разправят с мен, както намерят за добре, и то напълно безнаказано. За тях бях като чумава — черната овца от Омар, и трябваше да бъда поставена в подчинение, за да съм подвластна на магията им.