Проснах се на задната седалка и изключих.
Гунар продължи, без да поглежда назад, без да си задава въпроса сама ли съм в съня си, или ме измъчва нечие чуждо присъствие, което не ме бе напускало през цялото ни дълго пътуване и което малко по малко изсмукваше жизнените ми сили.
Глава десета
Фермата
След няколко часа дълбок сън нещо ме стресна и се събудих. Някой ми шепнеше на ухото.
— Не мърдай — беше гласът на Гунар, но не мил и гальовен, а заповеднически.
Внезапно ме обзе чувство на ненавист към него. Изпитах силна, завладяваща омраза. Изгаряше вътрешностите ми до такава степен на непоносимост, че не ме свърташе на седалката. Какво ме прихващаше? Искаше ми се да пронижа Гунар с атамето си. Пръстите ми сами затърсиха ножа и ръката потрепери от онази сляпа ярост, която се поражда при нетърпимост, замъглява съзнанието и отравя кръвта. Кое предизвикваше това чувство?
Не помръднах, стоях неподвижно, стиснала клепачи, а след това долових болка в лявата си ръка, сякаш някой забиваше спринцовка във вената ми отново и отново.
И изведнъж разбрах. Беше Баалат! Баалат ме обладаваше. Ръката ми принадлежеше на Баалат, но останалата част от тялото ми си беше все още моя. Щитът й пречеше и Баалат се мъчеше да пие от кръвта ми, както безпрепятствено го бе правила в продължение на седмици. Почувствах страх и отвращение. Усетих как сърцето ми лудо заби, а челото и дланите ми плувнаха в пот.
Чудех се защо Гунар ме бе помолил да не мърдам. Подчиних се, макар и омразата да ме завладяваше. Останах мирна и със затворени очи в опит Баалат да не ме обладае изцяло.
Изведнъж болката в ръката ми изчезна и мигновено възстанових волята си.
Тогава пронизителен крясък раздра мълчанието на здрача. Беше остър, неприятен и не изглеждаше да идва от човешко гърло. Скочих. Гунар бе заловил Баалат и ми я показваше ядосан, много ядосан. Потиснах плача си, като я разпознах. Гунар я размаха във въздуха, крещейки:
— Тази отвратителна твар те хапеше!
Беше Лола.
Не се подвоумих и за миг:
— Убий я!
Гунар трябваше да я запрати на пода на колата, но се поколеба и беше твърде късно. С неподозирана сила за хамстер гризачът заби яростно зъбите си в ръката му. Така успя да се изплъзне и след това скочи през прозореца, който Гунар държеше леко отворен. Именно в този момент времето рязко се промени. Облаците устремено се впуснаха да покрият планините и небето почерня. Едри капки дъжд заудряха по колата, удари гръм и събори електрически стълб на няколко метра от мястото, където бяхме паркирали. Грохотът беше страшен. Гунар наблюдаваше изумен внезапно разразилата се буря.
От моя страна не бях останала безучастна. В едната ръка държах атамето, а в другата пръчицата. Изрекох мощно заклинание, най-мощното, което знаех, и насочих пръчицата си към хамстерката. Успях да я обездвижа, но не беше достатъчно. Трябваше да реагирам бързо; разполагах само с няколко секунди, в които Баалат щеше да остане парализирана от заклинанието. Излязох от колата и се завтекох към малката кафява топка, все още обездвижена на мократа земя. Баалат се мъчеше да се освободи от магията, беше въпрос на секунди. Бях подгизнала и покрита с кал, защото на два пъти се подхлъзнах, но преди да успее Баалат да се отърве от капана ми и да предизвика смъртоносна светкавица, вече бях до нея и с точен удар на кинжала отсякох главата й, която, кървяща, се изтърколи по черния камък на вулкана Аскя.
Действах безмилостно, без колебание. Не е хамстер, повтарях си, не е любвеобилната домашна любимка на Мерицел, а нейната убийца. Не е дребен гризач, а едно чудовище, което призова огъня и овъгли бедния Кристиан-Мо. Не е уплашено животинче, което търси убежище и утеха в ръцете ми, а кръвожадна вещица, оцеляла от смъртта, като е узурпирала тялото на милата Лола. Не е беззащитно същество, а една безсмъртна Одиш, която вероятно искаше да се превъплъти в мен.
Без да губя и миг повече, я разпорих, изтръгнах сърцето й и го прободох с кинжала си. Тогава накълцах тялото й на малки парченца и ги запалих. Зарових пепелта и направих заклинание, за да не се съединят и съживят отново.
Гунар присъства на целия процес, без дума да пророни.
Когато приключих с този кървав ритуал, избухнах в ридания, увесена на врата на Гунар. Бях изпаднала в тежка истерична криза.