Моят викинг, сериозен и шокиран от всичко, което току-що се бе случило, ме залюшка като малко момиченце, докато хлипанията не утихнаха. След това прегледа пострадалата ми от ухапванията ръка и я намаза със спирт. Можех да извикам, но въпреки че ми причиняваше болка, вече не ме болеше. Нищо не ме болеше, нито ме интересуваше, бях приключила с кошмара на Баалат. Бях свободна. Най-накрая можех да спя спокойно, да си почина.
Помислих си за моето детенце, за тайното ми бебче, което бе в опасност, също като мен. Представих си всички онези нощи, в които Баалат, под формата на Лола, беше заспивала в ръцете ми, и потреперих, като си спомних църкащото й телце, сгушено до тялото ми. Едва сега проумях колко прозорлив е бил Кристиан-Мо, когато разкри опасността и притисна Баалат в ъгъла.
Беше ясно. Страховитата Балаат бе отприщила бурята и бе убила Мо.
Дали е била обладана като горката Мерицел?
И изведнъж ми се изясни. Разбрах какво е станало с Мерицел.
— Била е тя!
— Коя?
— Мерицел! Тя самата си е забила ножа, за да унищожи Баалат!
— Баалат? — попита Гунар озадачен.
— Мерицел е била обладана и е решила да я убие в момента, когато е узнала, че тялото вече не й принадлежи…
Гунар обхвана лицето ми с големите си ръце и ме принуди да го погледна.
— Селене, какви ги приказваш? Смяташ, че Мерицел се е самоубила?
— Не че буквално се е самоубила, но е забила ножа в тялото си със собствената си ръка.
— Тогава е била тя?
— Не е точно така.
— Не те разбирам… Добре ли си? Какво ти става? Хайде, разкажи ми всичко.
Бе видял пръчицата, бе видял кинжала, бе свидетел на магията и на ритуала ми. Можех ли да го измамя? Щеше ли да ми повярва, ако му кажа истината?
— Аз съм магьосница.
Гунар въздъхна.
— Това вече го зная.
Успя да ме обърка.
— Не разбирам. Не те ли плаши? Не те ли изненадва?
Гунар посочи безкрайната пустош около нас. Бяхме насред остров, изпълнен с мъгла, огън, лед и тайни същества. Под краката си можех да усетя силата на магнетизма на вулканите и в далечината Аскя изглеждаше като огромен врящ котел.
— Този остров е още див, нецивилизован. Вулканът Хекла е вратата към ада; в близкото езеро Люгарин живее водно чудовище; в същата тази долина през зимата се чува ревът на някой трол, а ако оставиш торта на прозореца, най-вероятно ще ти я откраднат елфовете. Всичко това, без да броим семейните духове. Искаш да се изненадвам от вещици?
Онемях. Съгласна съм, че Гунар ми бе говорил непринудено за магически същества, саги за боговете и легендите им, но дори и да приемаше факта, че съм магьосница, имаше нещо, което не се връзваше. Знаел го е? Как така?
— Знаел си?
— Каза ми го Мерицел.
Мерицел е издала тайната ни, без каквато и да е причина! Обзе ме гняв.
— Какво ти каза?
— Че си ме омагьосала и беше абсолютно права.
Не знаех дали Гунар говори сериозно, или се шегува, така че се отказах. Бях на път да извърша светотатство и, за щастие, се спрях навреме.
— Моята любима вещица — прошепна Гунар, като нежно ме прегърна.
— Наистина ли не се уплаши от всичко, което направих с Лола?
Гунар поклати глава.
— Унищожи духа й и така предотврати да използва отново това тяло. Добре сторено. Тази твар заставаше между нас и е била обладана.
— А що се отнася до Мерицел…
— Знам, че не си я убила, това е достатъчно.
Загадъчно се усмихна и ме погледна по такъв начин, че, да си призная, ме озадачи. Какво знаеше Гунар? Какво криеше? Какво искаше? И изведнъж ми дойде наум — кой е Гунар?
Разкрих, че той не обича и избягва да говори за себе си. Предпочиташе да ми разказва сагата за великия Гретир Силния, който живеел близко до Холар, земя на великани, борил се и победил призрака Гламър и умрял, жертва на проклятието на една вещица. Или за геройствата на Один в пътуването му към подземния свят, или за приключенията му по деветте свята.
Едва успях да изкопча от него, че няма братя, че дядо му, морякът Ингар, е пътувал по целия свят, че баща му е починал преди много години, а майка му е властна жена, с която не се разбира. По онова време не беше на острова. Така че никой не го очакваше, никой нямаше да организира семейно тържество в чест на пристигането му, нито имаше кой да вдигне три пъти наздравица за завръщането му, както си беше по традиция.