Селене въздъхна и излезе от колата, като подкани Анаид да я придружи.
— Важно е да разбереш мисията си и да поемеш сама отговорност за онова, което ти е отредено да сториш. А за това ти е нужно да знаеш историята си и дебнещите те опасности.
— И когато я узная и приема коя съм… какво ще правим?
— Ще те подготвя и ще ти покажа пътя, който трябва да поемеш.
— Ще ме подготвиш?
— В борбата срещу Одиш.
— Вече мога да се боря срещу Одиш. Научих се от Аурелия, една змия, която владее бойните изкуства.
— Знам, но не е достатъчно.
— Защо? Ти пък какво разбираш от борба срещу Одиш? Ти само си бягала от тях и от Омар.
— Грешиш. Мен ме подготви една Одиш.
Анаид замръзна. Докато разговаряха, бе съзряла зад гърба на Селене светлинен надпис, който като че я омагьоса. Интернет-кафе. Остана като вкаменена, втренчена в рекламното табло. Селене я побутна.
— Да не видя призрак?
Анаид отреагира и се върна към реалността:
— Тогава… Значи са били прави?
— Кои?
— Гая, Елена и други. Казаха, че си се сдушила с жените Одиш, че си била една от тях.
Влязоха в ресторанта. Селене избра една странична маса и накара Анаид да седне в най-тъмния ъгъл. Така никой нямаше да я вижда.
— Хайде, поръчай.
— Не съм гладна.
— Ще поръчам вместо теб.
Анаид остави менюто на масата. Не успяваше да си избие от главата мисълта за адреса на Рок в чата, където можеше да се свърже с него. Беше му много ядосана.
— Не се притеснявай.
— Не е притеснение, ще трябва да се научиш на много неща, освен на битка. Ще трябва да се научиш да оцеляваш, да обичаш себе си, да си смела и да приемаш пораженията.
Анаид възнегодува:
— Смела като теб ли, която си избягала от правосъдието? Отговорна като теб, която си забременяла на седемнайсет години? Почтена като теб, която си мамела най-добрата си приятелка и си омагьосала гаджето й, за да се влюби в теб?
Селене удари силно по масата.
— Престани!
— Не ти ли харесва? И защо ми го разказа?
Селене възрази:
— Защото трябва да го знаеш, дори и да загубя уважението ти, трябва да се поучиш от грешките и заблужденията ми. Не искам да ги повториш.
— Защо ти си можела да бъркаш, а аз не?
— Защото ти си избраницата.
Хранеха се в мълчание. Анаид предъвкваше месото стократно, докато не стана на топка, която не можеше да погълне, но Селене я прониза с изпепеляващ поглед и я принуди да преглътне.
Излязоха от ресторанта заедно. Селене я сграбчи за лакътя и вървяха прилепени за стената, като се криеха в сянката. Спряха пред вратата на едно кино и Селене отиде на касата. Върна се с билет и го подаде на Анаид.
— Седни на някое по-уединено място. Стой си кротко и тихо и не говори с никого. Ясно?
— Какъв филм дават?
— Не знам, нито ме интересува.
Анаид погледна разсеяно афиша. На нея също не й пукаше, защото току-що й бе хрумнала страхотна идея. Беше опасно, но в този момент всичко останало бе без значение.
— Ами ако заспя?
— Спи, по-добре за теб.
Влезе в киното, без да целуне Селене. Щеше да има вкус на предателска целувка. Дори не седна на мястото. Просто изчака няколко секунди зад завесата и когато майка й изчезна, Анаид се измъкна от киносалона, където само няколко двойки се възползваха да се целуват на тъмно.
Не пожела да говори с никого, само провери в колко часа свършва прожекцията. В шест и половина. Обеща си в шест и двайсет да е на изхода на киното.
Нямаше нужда да пита и да разпитва. Беше го видяла на път за ресторанта. Това беше интернет клуб.
Седна пред компютъра, сложи бутилката с безалкохолно до него, влезе в Messinger и се добави в списъка на tvoil5@hotmail.com.
Псевдонимът му „Бейби, айде, ах, лудо, абсурдно твой“ я накара да се засмее и да забрави за момент, че му е ядосана. Рок беше страхотен.
— Здравей, Анаид — изпревари я Рок „Бейби, айде, ах, лудо…“ — искаше пръв да я поздрави.
— Бързаш да ме отпратиш ли? — кокетно изтрака на клавиатурата Анаид.
— Чаках те.
— Чакал си ме целия ден?!
— От много време те чакам.
— Не ми ли каза, че искаш да скъсаме?
— Казах ти го, защото съм егоист.
— Егоист ли?
— Желая те цяла-целеничка, искам да те видя и искам и ти да ме желаеш.