— Знаеш ли, че рискувам, като говоря с теб?
— Харесва ми, направо съм очарован. Тогава значи съм важен за теб?
— Ами разбира се.
— Кажи ми къде си и ще дойда да те видя.
— Не може. Невъзможно!
— Дим.
— Ей? Дим?
— Не рискувай! Страх те е. Мислиш ли за мен?
— Разбира се, глупчо!
— Направи го сега. Помисли за мен сега. Концентрирай се.
— Виждам те. Черните ти очи, къдравата ти коса. Винаги го правя!
— Не… погледни вътре в мен. Затвори очи. Какво виждаш?
Анаид се поколеба за миг.
— Ехо! Как си? Кажи ми, какво виждаш?
— Мрак.
— Какво още?
— Мъгла.
— Помоли ме.
— Да те помоля?
— Да, помоли ме. Помоли да ме видиш. Кажи ми „ела“…
— Искам да те видя! Ела!
— Ще го направя, много скоро ще се появя.
— Какво? Луд ли си? Дори не съм ти казала къде съм!
И точно в този момент Анаид усети, че ръката й изтръпва и екранът стана черен. Тези апарати бяха невероятен боклук. Връзката беше прекъснала. Какво целеше Рок с тази предизвикателна игра? Наистина ли възнамеряваше да се появи и да я изненада? Не знаеше как да го приеме.
Ако спонтанността му й доставяше удоволствие, то лунатичният му характер малко я плашеше. Днес бяло, утре — черно. Тъпча те, защото те обичам. Ами ако Рок не беше такъв, какъвто го мислеше? Това сега нямаше значение. Беше хлътнала много по него.
Опита да се свърже отново, но не успя. Беше невъзможно. Твърде късно. Часовникът показваше шест и десет.
Изхвърча светкавично от интернет клуба и влезе в киносалона тъкмо навреме, за да се смеси с излизащите зрители. Завъртя се и се упъти към вратата, като се протягаше и си търкаше очите, сякаш току-що бе станала от мястото си в тъмния салон.
Селене я чакаше със закачлива усмивка.
— Имам две изненади.
Анаид се включи в играта:
— Какви?
Селене й показа връзка ключове.
— Вече си имаме къщичка на колела. Ще сме независими.
И я придружи до паркинга, където ги очакваше великолепна каравана, с кухня, баня, спалня и хол. Всичко в едно. Идеална за живеене, за пътуване и за скривалище.
— Хайде, качвай се.
Анаид се качи в новото си жилище. Знаеше, че задълго ще бъде нейното убежище и нейният дом.
— Никой няма да те вижда, никой ненужно няма да говори с теб.
Анаид се съгласи.
— Как беше филмът?
Анаид контраатакува с друг въпрос:
— Каква е другата изненада?
— Тази вечер, когато спрем да пренощуваме, ще ти дам подаръка за рождения ден. Но преди това трябва да узнаеш още неща за твоето минало.
Глава единадесета
Ледената пустиня
Всичко стана много бързо. Бягството от Исландия, рожденият ми ден, първото мърдане на бебето в мен и началото на зимата. Между събитията може и да е минавало известно време, около месец, но в спомените ми всичко се бе смесило в едно. Причината за това сливане беше белият цвят, покрил и завладял всичко наоколо.
От момента, в който стъпихме на ледения континент, наречен от най-големия мошеник Ерик Червения „Зелената земя“ — Гренландия, или Greenland — цветовете престанаха да съществуват. Тук царуваше единствено бялото. Почвата беше бяла, брегът беше бял, долините бяха бели, морето — бяло, планините — бели и дори хоризонтът проблясваше в бяло.
Бях поверила живота си в ръцете на Гунар и му имах пълно доверие. Останах вярна на обещанието си и не само че не го питах за нищо, а и упорито отказвах да си задавам каквито и да било въпроси. За да оцелея, трябваше да вярвам на някого и Гунар беше единствената ми гаранция, за да се защитя от Баалат и от жените Омар. Скрих пръстена с изумруда, пръчицата и кинжала и се отървах от гарваните. Изплъзнах се на клана на кобилите, които до последния момент се опитваха да ме задържат и да ме върнат обратно в кошарата. Хванах ръката на Гунар и двамата отплавахме през Северния ледовит океан, преди зимата да е затворила пристанищата и окончателно да е прекъснала всички възможни пътища назад.
— Готова ли си да отпътуваш много надалеч?
— Да — отвърнах без колебание.
— Имаш ли сили да стигнеш до края на света?
Ако имаше мярка или графична крива, с която да се изобразява пълнотата на щастието, то аз бях достигнала връхната й точка и цялата трептях от вълнение. Гунар най-накрая бе осъзнал, че желанието ми е да стигна до пределите на цивилизацията ръка за ръка с него.