Беше вълнуващо да разкрия взаимоотношенията им. Макар и малоброен, във впряга имаше приятелство, вражда, любов и омраза. Подпомагана от малките инуити и водена от инстинкта си, започнах да дешифрирам движенията, лая и почти успявах да разбера настроенията им. Освен това малките инуити ме развличаха с цял куп истории. Особено ми хареса легендата за бялата мечка, която, след като спасила едно бебе от смърт, го кърмела заедно със своята малка и го защитила с топлината си.
В нощта преди да потеглим, ни изненадаха с празник. Събрахме се с всички жители на селото и към нас се присъединиха някои ловци, завръщащи се от юг. Идваха, заредени от лятното си пътуване, в шейни, претъпкани с кожи. Естествено, не всички се познаваха, а сред толкова много хора бе нормално да не обърна внимание на непознатите. Затова не забелязах жената с бели очи, сляпата инуитка, която пристигна на шейна с мъжа си и дъщеря си. Празникът беше весел, но за съжаление имаше много печален завършек.
Докато пийвахме и се забавлявахме, смеейки се, видяхме как жената се строполи на земята в гърчове и с пяна на уста. Измъчваше се от конвулсии, сякаш беше епилептичка. Въпреки че бях виждала подобни състояния на транс, бях силно впечатлена. Гунар се приближи да й помогне, но го спряха. Конвулсиите постепенно утихваха, докато накрая престанаха. После жената, все още просната на земята, вдигна слепите си очи към звездната нощ и прошепна думи, които само аз можех да разбера:
— Виждам белотата на снега да я поглъща.
Говореше на античния език на Омар. Беше Омар от клана на тюлените, която не бях забелязала, преди да изпадне в това състояние на ясновидско прозрение, което свързваше настоящето и бъдещето, без жертвоприношения, без необходимост от сиропи и отвари.
Всички присъстващи се наредиха в кръг около нея. Надяваха се, че гледачката ще се спре на някой от тях, за да му предскаже бъдещето. С изключение на мен. Опитах да се измъкна, защото знаех, че Омар сама ще дойде при мен. Точно така и стана. Потънала в тъмнината на своята слепота, като се движеше опипом, водена от обонянието си, тя се изправи и директно се запъти към мен. Щом ме доближи, направи нещо необичайно, неочаквано. Не се опита да ме хване, да ме задържи, не ме заплаши, не ми припомни, че трябва да дам показания в съда за смъртта на Мерицел.
Гледачката Омар коленичи в краката ми, с поклон и с почтително сведена глава, повдигна треперещи ръце към корема ми. За щастие, никой не я разбираше и мислеха, че бръщолеви безсмислици.
— О, Селене, млада и наивна, ти, която носиш в утробата си плода на избраницата с огнена коса!
Онемях. Гадателката Омар предричаше, че моето бебе е избраницата от пророчеството. Обля ме студена пот и се разтреперих. Знаеше коя съм, знаеше, че съм бременна, беше се обърнала към мен по име и умееше да ВИЖДА. Дали беше вярно всичко, което казваше? Аз ли бях майката на избраницата? Наистина ли дъщеря ми щеше да бъде онази Омар с огнената коса, която щеше да сложи край на войната между вещиците? Не, не можех да повярвам. Съдбата ми беше друга. Това беше съдбата на Мерицел, не моята.
— Дамите те преследват за своята кауза. Черната дама иска да ти открадне тялото, а Бялата дама ще открадне душата ти.
Опитах се да разгадая видението. Черната дама беше Баалат, която иска да открадне тялото ми. Така… Баалат не се опита да ме убие, опита се да обладае тялото ми, за да зачене избраницата и да бъде нейна майка. Тогава разбрах причината за тази бавна агония, в която Баалат постепенно проникваше в мен, чрез моята кръв. А също и защо кобилите Омар ме отхвърляха, научили, че във вените ми тече кръвта на Одиш.
Разкритието беше ужасяващо. Баалат се стремеше да направи с мен това, което стори с Лола, да вземе тялото ми и да обърка всички. Да ми отнеме живота, като узурпира плътта ми, кожата ми и външния ми вид. Да говори с моя глас, да ходи с моите крака, да целува Гунар с моите устни и да кърми дъщеря ми с моето мляко. И сега знаех защо. Подбудите й бяха ясни… Баалат се е заклела да зачене избраницата.
Краката ми се разтрепериха и инстинктивно притиснах ръка към корема си, за да защитя момиченцето си, толкова малко, а така желано. Неродената ми дъщеря беше целта на Баалат, а не аз.