Вече проумявах по-ясно нещата. Всичко започваше да се намества в сложния пъзел на живота ми през последните месеци.
Според пророчеството, Мерицел бе предопределена да стане майка на избраницата. Чрез маската и предизвикателството Баалат ме бе използвала, за да натрупа енергията, необходима за завръщането й. Касапницата в нощта на Имболк и силата, с която се бе сдобила от кръвта на жертвите, не са били случайни или получени даром. Узурпирала е малкото тяло на Лола и е вампирствала със сладката Мерицел — бъдещата майка от пророчеството. Баалат е преследвала една цел — да се въплъти в тялото на Мерицел и да зачене избраницата. Така и сторила. Постепенно я обладавала, изпивайки кръвта й — пускала отровата си, прониквала в клетките и завладявала тялото й. Докато… Мерицел в момент на просветление не унищожила Баалат, пронизвайки се сама с атамето. Когато Мерицел умряла, аз съм била белязана от съдбата и Баалат ме е последвала. Целта й бе да ми отнеме момиченцето, избраницата, да я моделира посвоему и така да се добере до мощта на скиптъра и до вечния живот.
Започвах да разбирам много неща. Дори прекалено много. Новата поява на Баалат след продължителното й отсъствие и мълчание. Смъртта на Мерицел. Преследването. Но коя беше Бялата дама? Може би Ледената кралица?
— Имай страх от белотата на нейните ръце и от леда на сърцето й или ще те погълне.
Сляпата гледачка продължаваше да говори за моето бъдеще, въпреки че аз едва успявах да запомня предупрежденията й. Разкритията ми дойдоха в повече. Беше прекалено трудно да ги приема.
— О, Селене, ти, която ще слезеш в дълбините по пътя към света на мъртвите, от който няма връщане назад!
Бях потресена. Пътят на Ом беше легенда и никоя Омар не го бе изминавала. Трябваше ли аз да го извървя?
— О, Селене, не се колебай да изцапаш ръцете си с кръв, за да защитиш чедото си от вълчицата!
Ужасих се.
— О, Селене, позволи на великата кралица на снеговете да я кърми и да й даде силата на Арктика!
Опитах се да запаметя предзнаменованията, боях се, че ще ги забравя, понеже не ги разбирах. Кого има предвид? Кой ще кърми дъщеря ми?
Изведнъж гледачката, вперила в небесата полупрозрачните си очи, нададе сърцераздирателен вик. Бе видяла нещо, виждаше нещо ужасно.
— О, Селене, спри, не продължавай! Все още имаш време, Селене, да се върнеш при стадото. Все още имаш време да се откажеш от съдбата си!
Прегърна ме и истерично ме стискаше, докато не се намеси Гунар и отдръпна жената от мен. Сляпата тюленка се обърна към Гунар:
— Твоята любов няма да предотврати болката й…
Инстинктивно отстъпих назад и прегърнах Гунар, бащата на дъщеря ми, на избраницата от пророчеството, ако гледачката беше права. Защо Омар се опитваха да ме отдалечат от любовта? Защо да не мога да бъда щастлива с Гунар?
Изведнъж жената постави в ръката ми извит нож — улу. Застави ме да го хвана за дръжката и като ми помогна да го вдигна във въздуха, държеше ръката ми, за да ми покаже как да го използвам.
— Ледената кралица преследва плячката, но не очаква оръжието.
И без да искам, пръстите ми се вкопчиха силно в ножа. Може би от страх, може би от естествен инстинкт за защита. Това било. Бялата дама е Ледената кралица, името, което бяха използвали Омар от клана на кобилата, за да назоват властващата по Великия север Одиш. Ледената кралица, казаха те, никога не би позволила на Баалат да й оспорва територията.
Останах с ножа в ръка, трепереща и объркана, а гадателката падна изтощена на земята. Жените от селото се погрижиха за сляпата тюленка Омар. След толкова продължително видение силите й напълно се бяха изчерпили и се нуждаеше от почивка. Заведоха я в една къща и празникът приключи, а хората се разпръснаха. След разкритието смеховете секнаха. И макар да не бяха разбрали думите на гадателката, всички бяха доловили, че ме грози голяма опасност и че рискувах да се изправя срещу някой далеч по-силен от обикновен бял мечок.
Потърсих децата, за да ми помогнат да се надсмея над страховете си, но те ме избягваха, като че ли бях прокажена, и се завтекоха към домовете си.
Останахме сами с Гунар, с подаръците и с горчивия привкус на трагичното сбогуване.
— Какво ти каза? — попита ме Гунар, твърдо убеден, че я бях разбрала.
— Не знам — излъгах аз.
— Разбира се, че знаеш — въздъхна той, — но не й обръщай внимание.
Не исках да мисля. Ако се замислех, щях да превъртя. Колкото повече се успокоявах и се овладявах, толкова повече се убеждавах, че онова, което гледачката бе казала за дъщеря ми, беше вярно. Нещо ми ставаше, откакто забременях. Усещанията ми бяха различни. Можех да чувам и виждам неща, които дотогава не бяха съществували за мен. Духове например. Арна не беше единствената. Постепенно невидимите духове тихо се появяваха около мен. А гласът на животните беше все по-ясен и разбираем, все по-отчетлив. Трябваше ли да обръщам внимание на предзнаменованията? Трябваше ли да се върна при клана и да се подчиня на майка си? Дали не допусках безразсъдство? Ако беше така, то го бях допуснала, когато се влюбих в Гунар и се изпречих пред съдбата на Мерицел.