Мини на 262.
179
Мини на 416.
180
Неочаквано откъм вратата долита ново почукване. Неволно трепваш, защото подозренията са изострили нервите ти. Какво ще направиш сега?
Ще поканиш посетителя да влезе — мини на 199.
Ще изчакаш мълчаливо — продължи на 217.
Ще легнеш и ще се престориш на заспал — прехвърли се на 253.
181
През следващите месеци ти неведнъж се питаш дали наистина си направил най-верния избор. Занаятът на крадец се оказва не само опасен, но и невероятно труден. В дома на твоя учител е закачена човешка фигура от парцали, цялата окичена със звънчета. Трябва да се научиш да пребъркаш джобовете й, без да се чуе нито звук. А проклетите звънчета почват да дрънчат при най-лекото трепване. Понякога ти се струва, че старият крадец иска от теб нещо невъзможно. Но когато му се оплакваш, той светкавично и безшумно пребърква фигурата, после се обръща към теб:
— Както виждаш, всичко е възможно, Хендрик. Не бързай, внимавай малко повече и рано или късно ще се научиш.
Но това обучение заема само част от деня. През останалото време трябва да помагаш на своя учител. Отначало започваш с най-простата роля — тази на „жътвар“. Задачата ти е да вървиш на няколко крачки след стария крадец и да носиш голяма кошница, пълна с вехти парцали. Когато отмъкне нечия кесия, той веднага минава край теб и незабелязано пъхва плячката между парцалите. Сега дори и да го заловят, у него няма да има нищо.
Постепенно започваш да опознаваш все по-добре оживените улици на Менония, да различаваш от пръв поглед богатите търговци, да усещаш кой непрекъснато трепери за парите си и кой се е заплеснал по чудесата на столицата. Вече имаш и нови задължения. Едно от тях е да подбираш кого ще оберете; друго — да се блъснеш в човека и за момент да отвлечеш вниманието му, докато твоят учител измъква кесията.
Така малко по малко навлизаш в занаята. Пролетта отминава, настават летните жеги. Отдавна си се научил да пребъркваш чучелото, без да трепне нито едно звънче. Но старият крадец все още не те пуска да работиш самостоятелно.
— Аз съм поел отговорност за теб, Хендрик — казва понякога той. — Не искам да попаднеш в затвора или на бесилката. Млад си още и можеш да допуснеш много грешки.
Продължи на 4.
182
Десетина минути след като си лягаш, вратата на стаята тихо се открехва. През премрежените си клепки виждаш как херцог Леотар надниква откъм коридора, после пристъпва на пръсти към леглото и се вслушва в равномерното ти дишане. Накрая доволно кимва и излиза, а ти оставаш да лежиш и да се питаш какво може да означава странното му поведение.
Премини по свой избор на 294 или 327.
183
Раненият облизва напуканите си устни и продължава:
— Хантайски агенти… снощи са сложили… упойващи билки във виното… почти цялата стража спи… подпалиха двореца… в суматохата… преди малко ни нападнаха… нахлуха в спалнята… на принцесата…
Като в проблясък на мълния цялата истина се разкрива пред теб. Агенти на княжество Ханта са използвали съревнованието и привидното отвличане на принцесата, за да я похитят наистина!
Мини на 342.
184
Е, личи си, че днес съдбата е на твоя страна. Прибави си една точка РЪКОПАШЕН БОЙ и премини на 94.
185
— Добре тогава! — решително казва херцогът. — Тръгвай с мен! Ще отидем при Риол да изясним цялата история.
И без повече приказки той излиза от стаята. Забавяш се само колкото да грабнеш меча си и изтичваш подир него.
Коридорите на двореца са полумрачни и тихи. След няколко завоя губиш представа къде се намираш, но херцог Леотар крачи бързо и уверено. Подтичваш след него и едва не се блъскаш в гърба му, когато той рязко спира. Край стената лежи неподвижно един войник от стражата.
Херцогът се навежда и го смушква с пръст в ребрата.
— Хей, събуди се! Ставай! Какво ти е, негоднико? Пиян ли си?
Човекът не помръдва. Само равномерното дишане леко повдига гърдите му. Херцог Леотар се изправя и те поглежда с недоумение.
— Странна работа… Нещо не е наред. Идвай, момко. Трябва да вдигнем стражата по тревога.
В този момент иззад ъгъла пред вас се появява висок човешки силует. В лунните лъчи, падащи през един прозорец, различаваш униформата на дворцовата стража и въздъхваш с облекчение.
— Хей, чакай! — провиква се херцогът. — Ела насам!
Войникът спира. Херцог Леотар изтичва към него и изведнъж рязко спира.